Джулия

— И за мен също — каза Джулия. — Моля ви, елате. Те ще дойдат в девет часа, но ние можем да се видим по-рано.

— Добре. Искате ли да донеса нещо?

— Доведете самия себе си — каза Джулия.

Лили пристигна в девет без десет придружена от една жена с червендалесто лице, облечена с рокля на цветя и старо безформено пардесю от сив туид, закопчано с едно единствено копче. Двете представляваха фатално-комична двойка: Лили приличаше на леко уморена копринена пеперуда, придружена от този малък женски булдог, на който липсваше само една сламена шапка, за да завърши картината. Джулия не можа да сдържи усмивката си като ги видя, отваряйки им вратата. От всички жени от нейния тип — си каза тя — само Лили би се осмелила да се покаже публично с такава персона. Приличаха на комичен дует — с Лили в ролята на аристократка, която получава в лицето си тортите и каймака.

— Мисис Флъд и аз направихме една приятна разходка, за да използваме последните слънчеви мигове — каза Лили. — Джулия Лофтинг. Мисис Флъд.

— Приятно ми е — каза Джулия. — Влезте. През парка ли минахте?

— Холанд Парк го затварят след залез слънце. Мисис Флъд искаше да види квартала.

— Малко е да се каже, че е лято — каза мисис Флъд. — Все едно сме в тропиците. Все пак е по-близо от Шефърд’с Бъш. Не може да се каже също така, че и у вас е прохладно.

Джулия се извини и обясни какво беше станало с радиаторите.

— Трябва ви климатична инсталация — каза мисис Флъд.

Тя се спря точно зад Лили, която беше влязла в дневната. Марк стана, като се усмихваше.

— Приятно ми е да ви видя отново, Лили. А вие трябва да сте фантастичната мисис Флъд, за която толкова са ми говорили.

Лили го погледна, после погледна Джулия, явно недоволна. Обърна се към мисис Флъд, която беше станала по-червена и по-закръглена отвсякога.

— Стават двама нови — каза тя със стенещ тон. — Не сте ми казвали, че ще има двама нови. Напразно бих толкова път. С двама нови ще се получат наслагвания.

— Представям ви брат си, Марк Бъркли — побърза да каже Лили. — Той е приятел на мисис Лофтинг. Моля ви, мисис Флъд, не казвайте, че е невъзможно. Другите ще дойдат всеки момент. А аз държа много мисис Лофтинг да почувства нашите трансцендентни мигове.

— Никаква трансценденция няма да се получи с двама нови — каза мисис Флъд с нетърпящ възражения тон. — Никаква трансформация, никакво интерпретиране, нито пък консумиране. Тази тук — тя посочи Джулия с издут пръст — е скептичка. Всички вибрации ще бъдат смутени. Нали сте скептичка, скъпа?

Джулия погледна Лили, без да знае какво да отговори. Но Лили не направи нищо, за да й помогне. Тя все още не можеше да се съвземе от появата на Марк.

— Всъщност, мисля, че да — каза Джулия най-накрая.

— Това е очевидно. Вашата аура е черна. Черна като смола. На седмо ниво — объркване и отчаяние. Това е нивото на домашния живот. Така ли е, скъпа?

— Е, да…

— Виждате ли. Ето още една доста разстроена аура — продължи тя, като посочи Марк с глава. — Мръсна като застояло блато. Но този е отворен към нещата. Той е възприемчив. Дори прекалено отворен. Добре сложените мъже са такива. Той се нуждае от специално внимание, това е сигурно.

— Означава ли това, че няма да проведете сеанса? — попита Джулия, която беше завладяна от тази мисис Флъд.

— Казала ли съм такова нещо? Казах, че няма да има трансценденция, трансформиране, интерпретация и консумиране. Тъй като сте скептично настроена, няма да можете да ги проследите както трябва. Но той би могъл — той е отворен. Той иска да бъде напълнен, като бутилка.

Марк се засмя:

— Вие сте гениална, мисис Флъд. Сигурно струвате двойно повече от това, което ви дават.

— Никога не взимам пари — каза мисис Флъд, като разкопча единственото копче на пардесюто си, така че то се разтвори. — Парите оскверняват таланта. Но с удоволствие приемам чай. Пия винаги П. Ж. Типс. — Насочи се право към дивана. — Мистър Пиго прави много хубав чай. — Тя седна, откривайки едри бели бедра и черни полицейски боти, пристегнати в глезена, и погледна Джулия с красноречив израз.

— О, съжалявам много — каза Джулия, — но нямам чай. Купих кафе, като си казах… — тя пак погледна Лили, която само повдигна рамене, все още недоволна от присъствието на Марк. Беше се отдръпнала възможно най-далече от него и се преструваше, че гледа към градината през прозорците на дневната.

— Не мога да пия тази помия — каза мисис Флъд. — Понякога пия по малко Рибена.

— Нямам и Рибена — каза Джулия с плачевен тон.

— Хм.

— Шери?

Мисис Флъд наклони глава и помисли.

— О, щом няма да стане нищо специално тази нощ, мога да приема капка шери. Но следващия път трябва да имате П. Ж. Типс. Ние, останалите, винаги пием чай. Мис Пинър и мис Тут са луди по чая на мистър Пиго. Ето, скъпа, вземете пардесюто ми.

Докато Джулия се готвеше да отиде в кухнята за шерито, на вратата се позвъни и тя помоли Лили да отвори. Когато се върна в дневната, видя висок и слаб мъж на около шестдесетте, с продълговато строго лице и малки мустачки а ла Хитлер, който гледаше Марк с подчертано безпокойство.