Джулия

С разтуптяно сърце Джулия скочи от дивана и изтича до банята, където затвори прозореца, през който беше влязла. После се промъкна в горещата трапезария и скрита зад пердетата, погледна навън. Стори й се, че различава някакъв по-тъмен силует пред лехите с цветя, който се движеше бавно. Не бе в състояние да определи нито ръста, нито пола му, но и нямаше нужда — това можеше да бъде само Магнус. Инстинктивно се смъкна на земята. Остана така няколко минути, вцепенена от страх, докато си даде сметка, че сигурно се е заблудила — Магнус не знаеше новия й адрес.

Ако беше Магнус и искаше да й стори нещо лошо, щеше да я нападне още в градината. Той сигурно би я видял как се вмъква през прозореца на банята. Все пак беше напълно възможно в градината да няма никой. Движението, което беше забелязала, може би се дължеше на някой раздвижен от вятъра храст.

Все така легнала на земята, Джулия отвори отново очи и погледна към градината. Не видя нищо обезпокояващо. Сърцето й беше възстановило нормалния си пулс. Седна и избърса няколко пъти лицето си с тежката завеса. Тревата беше все така призрачно черна и леко блестеше; тя различаваше много ясно тухлената стена. Нищо не помръдваше между къщата и стената. Джулия се изправи и сложила ръка на гърдите си се върна в дневната, бавно движейки се в тъмнината. „Радиаторите“ — помисли си тя и отиде тихо до големия акумулиращ агрегат до стената. Той също работеше и тя го изключи.

Няколко часа по-късно Джулия се събуди рязко; беше сънувала, но веднага забрави съня. На приземния етаж се шумеше; осъзнавайки това, тя усети и горещината, която цареше в стаята й. Прозорецът бе останал отворен, но стаята не се беше разхладила, откакто Джулия бе отишла да вечеря. Тялото й плуваше в пот. Това сигурно се дължеше на кошмарния й сън. Застина цялата в слух, но не чу нищо повече. Все пак като че ли долавяше шумолене, леки докосвания, сякаш някой ходеше в тъмното. Първата и полусъзнателна мисъл бе „Кейт е станала“, но това само й напомни, че Кейт присъстваше в съня й и нещо я заплашваше. Като ужилена от тази представа, Джулия седна в леглото и отново наостри слух. Не чу други шумове. Стана, отиде чак до вратата, показа се навън и каза на висок глас:

— Ще се обадя в полицията. Чуваш ли ме, Магнус? Ще се обадя в полицията!

Остана на прага на вратата като очакваше всеки момент да бъде нападната. Цялата се бе превърнала в слух. Потта се стичаше на струйки по гърба й и стигаше под кръста. В коридора горещината не беше толкова силна. Джулия остана така, без да чува нищо, долавяйки само физически усещания. Започна да брои бавно наум до сто, като с усилие правеше паузи между цифрите; стигна до сто и продължи до двеста. Пак не чу нищо. Вероятно се беше излъгала, но я беше много страх, за да слезе и да провери. Накрая се върна в стаята и заключи вратата. Отвори прозореца и остави свежия нощен въздух да облъхне тялото й. В градината, както и в парка, който се виждаше, не помръдваше нищо. Легна отново във влажните от потта чаршафи.

На следващата сутрин Джулия правеше списък на неотложните покупки върху гърба на чековата си книжка (единствената хартия, която намери в чантата си с изключение на няколко измачкани салфетки), когато телефонът във всекидневната иззвъня. Първата й мисъл беше, че Маркхам и Рийвс искат да я попитат нещо за къщата, после реши, че в агенцията сигурно ще забравят за нея, докато не им досади пак с някоя нова молба, и заключи, че може би е Лили. Остави чековата книжка на масата в кухнята и отиде във всекидневната. Слънцето беше вече високо и нахлуваше през големите прозорци, които гледаха на юг. Ужасът от изминалата нощ и се струваше нереален и обагрен от истерия — откакто се беше събудила в залятата от слънце къща и бе обиколила, за да види какво трябва да купи за ядене, какви съдове, чаши, тенджери и тигани, чаршафи, кърпи, одеяла, покривки. Но преди всичко — бутилки с вода. Също книги и уиски.

— Ало? — каза, поглеждайки през прозореца — отсреща на улицата един мъж миеше колата си. Кои бяха тези хора? Кои бяха нейните съседи?

Само за миг целият й оптимизъм беше разбит от гласа на Магнус.

— Предполагам, че знаеш кой се обажда, Джулия. Искам да напуснеш това място и да се върнеш в Гайтън Роуд. Там живеем ние. Бях при агента по недвижимите имоти и му дадох да разбере много добре, че никакъв договор, който си подписала, не може да бъде валиден, така че ще можем да се освободим от тази смешна сделка само с малка загуба. За момента смятам, че не си в състояние да се грижиш за себе си и че със сигурност си неспособна да взимаш решения, отнасящи се за бъдещето ти. Очаквам и искам да се върнеш тук, където е мястото ти. Трябва да напуснеш тази къща. Немислимо е…

Тя затвори.

Когато телефонът иззвъня отново, вдигна слушалката и я задържа с края на пръстите си. Гласът на Магнус продължи да говори неумолимо, но тя долавяше само отделни думи: безотговорна… птичи мозък… Кейт… сватба…