Джулия

Това момиче е на път да рухне съвсем, помисли си Лили, и ако това се случи, всичко ще се провали и за нас. Докато изсушаваше ръцете си, Лили се опита да си спомни дали й беше дадено някакво обяснение за присъствието на Марк до Джулия. Беше ли поканен? Имаше ли навика да ходи да я вижда? Първото предположение не бе толкова катастрофално като второто, но съвсем малко. На всяка цена трябваше да говори разумно с Джулия, да се опита да я изтръгне от нейното диво и неразумно поведение. Джулия със сигурност бе напуснала твърде рано болницата. Но Магнус можеше да сложи в ред това. Тя имаше фикс-идея за отвратителната афера Ръдж, за която Лили пазеше смътен спомен. Вестниците говореха за това в продължение на седмици и вече мина много време оттогава — в действителност, да, беше се случило през лятото, когато Магнус купи къщата. Но това беше само една от онези сензационни истории, раздухвани от пресата, и нямаше никаква причина да я засяга лично. Това, че Джулия се беше захванала с тази стара история, показваше добре до каква степен бе изгубила контрол над себе си.

Значи, никаква пряка причина. Освен че… не, това е невъзможно. Противно на всичко, което Джулия твърди така разпалено, животът е пълен с инциденти и съвпадения. Достатъчно беше да погледне случая на Роза Флъд, за да го разбере. Бедната, скъпа Роза Флъд. Бедната Роза. Ужасната й племенница беше много неучтива по телефона.

Лили пресече дневната, за да отиде в стаята си, като пътьом гледаше рисунката на Стъбс, която Магнус й подари за рождения ден.

Може би щеше да убеди Джулия да се настани при нея в стаята за приятели? Трябваше да бъде по-настойчива с Джулия, всички бяха прекалено снизходителни към нея. Лили си я представяше като пеперуда, която се блъска лудо в прозореца. За да се запазят хубавите й цветове, трябва да бъде притисната между две стъклени пластинки. Веднъж само Джулия да се озове тук, на сигурно място; Магнус щеше да я вижда и да я накара да изслуша обясненията му. Във връзка с това, може би трябваше да поговори с Магнус за съвпадението, което й беше дошло наум преди малко, за да разбере дали има реална основа — и ако е така, щеше ли Джулия да го открие? Лили се упрекна, че не познава живота на Магнус в по-големи подробности. Какво точно е правил, когато е отишъл на Илчестър Плейс? Сигурно би било преувеличено, ако предположи…? Лили прогони тази представа с повдигане на раменете и се отправи към гардероба. Беше решила да се преоблече.

Колкото по-мрачно бе облечена, толкова по-убедителна щеше да бъде. Лили избра един ленен тъмносин костюм. Имаше го от осем години, но беше все така нов и елегантен. Въздъхна и започна да се преоблича.

След като облече тъмносиния костюм и една поизносена бяла шемизета, подарени й от Джулия през миналата година, Лили отвори едно чекмедже, за да си избере шалче. Пробва три преди да се спре на дълъг четириъгълен шал „Ермес“ в бяла и червена щампа. Огледа се, за да провери ефекта, който би произвела. Изглеждаше малко по-„сериозна“ от обикновено, като пенсиониран адвокат или като съпруга на заможен представител на някоя свободна професия. Добре. Сега трябваше да помисли за това, което щеше да каже на Джулия. Хвърли поглед към часовника и установи, че нямаше и половин час, откакто беше говорила с нея но телефона. Сигурно още си беше вкъщи.

Трябваше да си послужи с Роза Флъд, да напомни на Джулия, че тя й бе казала да напусне тази къща. Трябваше да я накара да разбере, че е време да се стегне, преди събитията да станат неконтролируеми. Но не трябваше в никакъв случай да споменава Кейт, освен ако Джулия не го стореше първа. Беше чудовищно несправедливо по отношение на Магнус — но в края на краищата той бе първият, който се съгласи със съветите на лекаря. Ако зависеше от нея, Лили щеше да сложи веднъж завинаги край на привиденията на Джулия.

Да, добре направи, че го каза в множествено число. Това привидение беше дало живот на половин дузина други. „Това, което й трябва, е един хубав студен душ“ — промърмори Лили, докато оправяше плата на полата си пред огледалото. Беше готова.