Джулия

Загрижена, Лили отиде да напълни лейката, която държеше в ръка, в малката си, но функционална кухня. Излезе на терасата и започна да полива цветята, които вече страдаха от топлите и сухи дни на този дълъг месец — малко прекалено топъл за лондонското лято. Но времето неминуемо ще се промени — каза си тя. Най-ясния спомен, който Лили имаше за такъв дълъг период на хубаво време беше от преди повече от двадесет години. Тя си спомняше онова лято, защото през същата година Магнус купи къщата на Гайтън Роуд. Беше по-слаб тогава и й каза, че обича да ходи на поляните в Хемпстед, където сваляше ризата си. Един ден го срещна на Гайтън Роуд и се разходи с него по поляните. В една тревиста долчинка Магнус направо легна гол и заспа на слънцето. Той и се стори огромен и тържествен, със силното си розово тяло и хубавата си едра глава в зелената блестяща трева. Лили го гледа в продължение на цял час, като установи с възхищение, че дори и в съня си Магнус изглеждаше по-силен, по-властен от другите мъже. Разбира се, той беше жесток, но не към нея. „Магним“ — каза тя като погали една от гъстите му вежди — това беше името му на тайния им език. Тя се радваше, че той бе имал жени, но и че изглежда бе неспособен да се ожени. Тогава Лили мислеше, че повечето жени не смееха да пожелаят да се омъжат за Магнус.

Когато Джулия се появи на сцената, това й причини голям шок. Тази млада, невинна и лъчезарна жена, за която въздържанието изглеждаше абсурдно при такова цветущо здраве, беше точно типът момиче, каквито Магнус съблазняваше. Но със сигурност не беше тези жени, за които той би трябвало разумно да се ожени. Лили веднага си беше представяла, че ако някога Магнус се ожени, щеше да избере по-възрастна от него жена. „Това е заради очите и а ла Бърн-Джоунс“, беше подхвърлил Марк — бедният Марк така завиждаше, че би пожелал която и да е жена, принадлежала на Магнус, хубава или грозна. Когато разбра за огромното състояние на Джулия, Лили намери брака определено по-разбираем.

Но трябваше да минат доста години, за да стане по-безболезнен за нея. В действителност Кейт доведе до това помирение, защото, макар че Магнус в други отношения почти не се беше променил, като баща се беше показал прекрасен, колкото и учудващо да изглеждаше това. Той обичаше Кейт с толкова дълбока любов, че Лили не можеше да не изпитва същото. С времето Джулия и тя станаха приятелки. Фактът, че Джулия винаги бе желала това приятелство, окуражаваше Лили, но истинската промяна настъпи сутринта, когато, пристигайки, видя Джулия да храни бебето, докато четеше не някакво ръководство за детското възпитание, а „Middlemarch“ от Джордж Елиът. Възможно е младостта на Джулия да бе абсурдна и прекалено богата, но тя умееше да избира четивата си. Накрая Лили и даде няколко книги за окултизма — заглавията бяха препоръчани от мистър Кармен и мис Пинър — и с удоволствие констатира, че Джулия ги беше прочела внимателно (като оцени най-много Рохайм и Мирча Елиаде, препоръчани от мистър Кармен, както и книгите на мис Пинър за астралното отражение). Впоследствие Лили имаше основателни причини да бъде признателна на Джулия, въпреки че самата тя не го знаеше — Лили всъщност купи апартамента си на Плейн Три Хаус благодарение на парите, които Магнус й отпусна от общата им сметка с Джулия. Тя също знаеше, без да има нужда да й го казват, че най-скъпите подаръци, които Магнус й правеше, бяха платени с парите на Джулия.

Лили смяташе, че преди всичко Джулия трябва да се върне да живее с Магнус — загубата от покупката на къщата нямаше голямо значение. Те двамата имаха нужда да излекуват раните си. Лили чудесно знаеше, че й се случва да ревнува Магнус по простата причина, че той беше мъж; и да ревнува от Джулия, защото тя бе застанала между тях така, както дори Марк не бе заставал. Все пак в интерес на всички бе те да се помирят. Никога Магнус не е бил по-лош, отколкото през последната седмица. Понякога изглеждаше, че мрази Джулия — при неговата гордост нямаше нужда от свръхестествена помощ за това — в същото време отчаяно желаеше тя да оздравее и да се върне при него.

Що се отнася до Джулия, тя имаше много повече нужда от Магнус, отколкото той от нея. Тя изглеждаше ужасно слаба и болна. Разкошната й коса беше станала мека и безцветна, лицето й — бледо и похабено, с торбички под очите. Понякога едва чуваше това, което й казваха. Джулия понасяше удара, единствено с цената на много нерви. И нямаше нищо чудно в това, че навсякъде виждаше зложелателни деца и че се бяха появили кошмарните видения с Кейт.

А сега тази натрапчива мисъл по отношение на аферата Ръдж, която беше напълно обяснима, ако се съди по това, което Джулия така решително заявяваше, Лили си я представи в читалнята, как преглежда като луда купища стари вестници — Офелия, плуваща в море от вестникарска хартия.

Имам едно задължение към Джулия и към себе си — каза си Лили. Като свърши с поливането на цветята, остави лейката на терасата и отиде да се обади на Магнус.