Джулия

Джулия пристигна пред входната врата и започна да рови в джобовете си. Намери една стара хартиена кърпичка „Клинекс“ — обеца, чиято закопчалка беше счупена, ментов бонбон и две монети. Спомни си, че ключът се намира на дъното на чантата й, а тя беше останала в кухнята. Коленете й се подгънаха и тя се свлече върху пружиниращата трева. Преди очите и да се затворят, тя успя да види смаяното лице на Хейзел Мюлино, която я гледаше през страничния прозорец на къщата на номер 23.

Старата жена се надигна върху тясното си легло; един дълъг правоъгълник бяла лунна светлина се отразяваше върху пода и част от стената. Един лек глас я измъкна бавно от съня като многократно повтори нейното име, сякаш я закачаше. Гласът се чу отново, този път по-далечен, но все още от къщата. Старата жена не искаше да последва гласа — тя устоя, като се хвана за чаршафите. Но знаеше, че не може да издържи дълго време. Гласът беше прясна вода, плътни слоеве синя вода, от която тя имаше нужда. Слабите мускули на ръцете й започнаха да треперят. Знаеше кой беше това. Облиза със сух език зъбите си. В антрето закачливият глас отново я извика по име. Накрая тялото й престана да се бори. Без да го желае, ръцете на старата жена отметнаха одеялото, краката й прекрачиха края на дюшека и стъпиха на земята.

Тя се изправи на несигурните си крака, които знаеха накъде я водят. Съзнанието й сякаш бе изцяло изпълнено с този глас. Краката й намериха обувките с ниски токове и се плъзнаха в тях. Тръгна по коридора и видя отворената врата. Навън, съвсем близо, осветена от жълтата светлина, стоеше нейната посетителка и я викаше.

Старата жена мина по коридора. Познанието я чакаше — познанието и мирът. Ръката й се вдигна, за да вземе пътьом дебелото пардесю от плюш, което висеше на закачалката. Глупава ръка, глупаво пардесю, ненужен жест. Само, за да прикрие нощницата си. Тя покри издадения си корем и закопча единственото копче.

Закачлива, посетителката чакаше търпеливо. Съблазнителна — изключително съблазнителна. Старата жена тропайки изтича до вратата, после излезе в широкото и познато пространство.

Посетителката тръгна, бързо се раздвижи и отстъпвайки й направи знак. Бялата светлина осветяваше нейните коси и обратната страна на ръцете й, които правеха знак. Всичко в нея беше мъгляво и неразличимо. Други гласове достигаха до нея, но тя не обърна глава.

Закачливият глас беше последният звук, който чу.

Втора част Разследването: Хедър

5

— Разбрах почти всичко — каза Джулия по телефона. — Бях в леглото и четях книгата, която вие ми подарихте, когато попаднах на пасажа, отнасящ се за Хедър и Оливия Ръдж, осъзнах, че съм на косъм да разбера това, което ми се случи — защото то не беше само въображение, Лили. Всичко това имаше връзка с Кейт и с едно малко момиче, което видях преди да припадна — бях толкова близо и изведнъж почувствах такава енергия. Трябваше да ви се обадя, бях пълна с идеи. Мисис Флъд видя нещо, което се отнася до къщата и до направеното от Магнус на Кейт. Не знам как, но поради това енергията на тази къща се концентрира върху мен. Мисис Флъд знаеше, че е в опасност и каза, че аз също съм в опасност. Това не ви ли убеждава, че не всичко е само плод на въображение от моя страна?

Настъпи дълга тишина, докато Лили обмисляше ефекта от това, което би могла да каже. Накрая се реши:

— Мисис Флъд е загинала при катастрофа, скъпа. Станало е съвсем близо до тях и шофьорът е избягал. Изглежда е тръгнала да пресича Майл Енд Роуд и колата изчезнала, преди някой да разбере какво е станало. Винаги е по-добре да търсим разумно, рационално обяснение, преди да… се впуснем в някое друго.

— Знам. Но някои неща не могат да се обяснят разумно.

— Но скъпа, колкото и трагичен да е, в този инцидент няма нищо свръхестествено.

— Злото не е разумно, Лили. Знам, че нещо ме мрази — нещо в тази къща. Мисис Флъд също го почувства; повтаряше ми го непрекъснато. Бях на прага да разбера всичко през нощта, когато прочетох историята на Ръдж. Трябваше да извадя всичко наяве, имах толкова идеи… Чувствах цялото това минало около себе си. Миналото е в тази къща. Значи вие не разбирате, че аз съм свързана с тази история? Заради Кейт? И това е ключът за всичко.

— Е добре, що се отнася до този ключ за всичко… — Лили не продължи. Беше обещала на Магнус (те се бяха разбрали, подпомогнати от съветите на лекаря на Джулия) да не я въвлича в разговори на тази тема. За да може Джулия да приеме един ден истината за смъртта на Кейт, трябваше да стигне до там със собствени усилия. И завърши изречението си така:

— Мисля, че тя се намира в подобно на вашето умствено състояние. — Но веднага съжали, че избра тези думи.

— Моето умствено състояние? Благодаря за тази забележка, Лили. Може да се каже, че е много мило от ваша страна.

— Нямах предвид този смисъл, уверявам ви.