Джулия

— Не мога да повярвам, че вие, вие отказвате да приемете възможността да се случват събития, които излизат извън рамките на обичайното. Най-сетне, Лили, ако мисис Флъд е видяла или чула нещо, това е вид явление, което съответства на вашите разбирания, нали? Вие приемате съществуването на този род проявления?

— Зависи от обстоятелствата, Джулия. Вие знаете, че аз твърдо вярвам в свръхестественото, но…

— А Хедър и Оливия Ръдж? Това не е нещастен случай, Лили. Не е катастрофа. Тези неща не ми се случиха без причина. Може би е нужно някакво съвпадение, което да послужи за детонатор, или пък нещата следват предварително установения план, но през последните дни аз проучих доста добре аферата Ръдж и съм сигурна, че съм на верния път. Открих името на клиниката, където Хедър Ръдж е била затворена — Бредлендс Клиник, и й писах, за да я попитам дали мога да я посетя.

— Как я намерихте?

— В един стар брой на „Таймс“. Моят съсед, Пери Мюлино, ме снабди с читателска карта за отдела за периодични издания на Бритиш Мюзиъм и там прекарах последните три дни в преглеждане на стари вестници. Спомняте ли си, казахте ми, че трябва да си намеря някакво занимание? Е добре, намерих си! Уверявам ви, има моменти, когато почти ги виждам двете или чувствам присъствието им около мен в къщата — чувам музиката, която те са слушали, понякога си мисля, че те току-що са излезли от някоя стая, в която влизам… А, да, казах ли ви за радиаторите? Аз непрекъснато ги спирам, без да съм ги включвала — това го прави някой друг. Мислех, че е Магнус, но в крайна сметка това вече става само в моята стая и аз закрепих бутона в положение изключено с помощта на лепенка, но радиаторът продължи да работи. Тогава прерязах жиците, но е все така топло. Това е само един малък факт между другите; например петното кръв на синята ми рокля още стои и непрекъснато се увеличава, без да смятаме образа на някаква личност, която непрекъснато виждам с периферното си зрение в огледалата, и водата, която е отвратителна, гнила, като диария, пълна с пари — мирише понякога като шепа стари, мазни американски центове. Вече от една седмица не съм се къпала истински. Има също шумове, а и цялата атмосфера на къщата — тя желае моето присъствие, но не ме обича. Лили, защо купих тази къща? Точно тази къща? Не мислите ли, че имам правото да знам? Затова мисис Флъд бе убита… това е ужасно, това е отвратително, тази интелигентна, възрастна дама бе убита, за да не разбера истината твърде рано! Ще отида да видя Хедър Ръдж и ще се опитам да намеря всички хора, които са познавали Оливия — не преставам да виждам прояви на зло у децата, не просто на лошотия, но наистина на зло, Лили. И зад всичко това се крие Кейт: откакто почина тя носи злото в себе си и аз трябва да изясня това, трябва да видя какво мога да направя, ужасно несправедливо е…

— Джулия — каза Лили, когато словесният поток завърши със серия свръхвъзбудени хълцания. — Джулия, искам да дойдете и да се настаните при мен. Не би трябвало да оставате сама.

— Не мога да замина. Всичко, което ме интересува, се намира тук.

— Кажете ми, Джулия, пили ли сте?

— Не много. Защо? Това е без значение. Магнус също пие.

— Искам да дойдете да живеете тук, Джулия.

— Наистина е смешно. Всички искат да ида да живея при тях. Аз решително съм много популярна във фамилията Лофтинг. Страхотно е, колко обичана се чувствам!

— Спите ли поне?

— Вече нямам нужда от сън. Прекалено съм възбудена, за да спя. Е, мисля, че все пак спя по два-три часа на нощ. Сънувах такива странни сънища, направо да се побъркаш. Не преставам да сънувам онова момиченце, което видях в Холанд Парк. Символизира Кейт, без съмнение. Тя изглежда напълно лишена от добродетели.

— Джулия, вината не бива да…

— Не се чувствам виновна. Оставям това на брат ви. — Като каза това, Джулия затвори.