Джулия

Духът не беше одобрил отсъствието на Джулия през цялата нощ. Когато се върна вкъщи с намерението да се измие и преоблече, преди да тръгне да търси Пол Уинтър и Дейвид Суифт, тя забеляза, не много изненадана, че някои столове бяха съборени и по всички ъгли на всекидневната имаше разхвърляни възглавнички. Чуваше яростно тупуркане на първия етаж, но знаеше, че то щеше да спре щом започне да се изкачва по стълбите. Сред този шум някакво радио свиреше блудкава танцова мелодия от четиридесетте години, но и това щеше да изчезне. Споменът за странната и непохватна нощ, която бе прекарала с Марк — той бе останал до нея неподвижен, така инертен, като че ли беше упоен — започна да избледнява. През всичките дълги часове, след като опиянението от алкохола беше изчезнало, тя чувстваше, заедно с нежността към Марк, че беше на истинското си място, там, където ставаха важни събития. Неспособността на Марк да се люби беше облекчение. Далече от къщата си, откъсната за известно време от разследването, тя търсеше само утеха, за да забрави опустошението си. С връщането си вкъщи, отново близо до извора на мистерията, тя почувства това опустошение като свой елемент: то беше сиво, властно море, в което плуваше. Това, което и се случваше, беше необходимо — тук тя си беше вкъщи.

Джулия отиде в кухнята и отвори кранчето на чешмата, просто да опита. Някаква скрита тръба започна да пищи като затворена кукумявка. Започна да тече отвратително кафяво желе и тя побърза да затвори кранчето.

— Ти ми се сърдиш — каза на висок глас. Горе врявата спря за момент. Изпразни три бутилки минерална вода, за да я затопли и се върна във всекидневната, където бързо сложи в ред всичко.

— Ти не си Кейт — каза тя с вдигната глава. — Ти си Оливия и аз ще го докажа. Ще открия всичко, ще открия всичко — затова съм тук, нали?

Керамичната лампа падна и се счупи.

— Ще ти помогна — прошепна Джулия. При всяка дума, която произнасяше, къщата сякаш ставаше по-топла. — Ти си могъща, но имаш нужда от моята помощ. А когато го узная, ще знам всичко. Ще знам защо измъчваш Магнус. И тогава аз също ще бъда свободна.

Очакваше отново някаква реакция, но къщата сякаш висеше в очакване.

— Аз ще ви освободя. Имаш нужда от Магнус, за да ми причиняваш зло, но аз ще ти дам свободата. Затова дойдох, нали? Ти имаше нужда от мен. Ти имаше нужда да дойда да живея тук.

Една тежка картина падна на земята с гръм.

— Не ме е страх — каза Джулия. — Докато не знам нищо, няма от какво да се страхувам.

Тя лъжеше. Очакваше всеки момент нещо да се стовари върху главата й. Но тази лъжа съдържаше ярка частица истина. Страхът не можеше да я отдалечи от нажежения център на истината: страхът беше само лично неин.

След като се изми в кухненската мивка и се изтърка с гъба под мишниците и между краката, Джулия се качи в трептящата топлина на етажа. Вратата на стаята й беше полуотворена. Стените отразяваха ритмичен шум, като че ли ги клатеха с лакти. Когато влезе в стаята си, я блъсна горещ вятър, който повдигна косата й и изсуши кожата й. Боята на акумулиращия радиатор се беше издула, образувайки грозни, кръгли рани по назъбените краища, като язви. Джулия чу стъпки и шумолене на плат в коридора, откъдето дойде. Вратата на гардероба също беше отворена. Със свито гърло, Джулия отиде да погледне. Част от дрехите й бяха свалени от закачалките и лежаха на купчини върху обувките й. После забеляза кутията за кукли. Тя беше изтърбушена, а куклите — хвърлени в дъното на гардероба. Меките им тела бяха дивашки разкъсани и от гърдите им се подаваше на големи снопове стара, сивкава вълна. Ужас обзе Джулия и тя падна задъхана на колене. Това, което видя, нанесе тежък удар на увереността й. Кейт обожаваше куклите си; една злокобна Кейт сигурно би ги унищожила. За миг тя горчиво съжали, че не е в болницата.

Първото нещо, което забеляза, когато отиде в банята беше силуетът в черното огледало — тя ли беше? — изглеждаше остарял и свиреп с разбъркани коси и уголемени от страх очи. После видя, че голямото обезцветено огледало над мраморния умивалник беше цялото надраскано със сапун. Изумена разгледа драсканиците, докато линиите и извивките получиха смисъл — цял списък от безсрамни думи. Всички подробности от нощта, прекарана с Марк, преминаха през паметта й като разпалени факли, омърсени от думите, които й внушаваше огледалото. Духът знаеше и я мразеше за това, което беше направила. Последната дума буквално се заби в гърлото й: УБИЕЦ.