E. L. James - Fifty Shades Freed

Забелязах иконката за имейли и ми хрумна, че мога да прочета и мейлите му. Само да видя дали е говорил с нея. „Дали е редно да го правя?“ Облечена в нефритенозелена коприна, вътрешната ми богиня кимна категорично с нацупени устни. Преди да се опитам дори да се спра, вече бях прекрачила прага на личното му пространство.

Имаше стотици, стотици имейли. Всички изглеждаха скучни, еднообразни. Предимно от Рос, Андреа и от мен и от разни директори от компанията му. Нито едно от Кучката. Така и така ровех, гледах и за мейли от Лийла. Нямаше нищо.

Един от имейлите привлече вниманието ми. Беше от Барни Съливан, неговия 1Т специалист. Относно Джак Хайд. Погледнах гузно Крисчън. Спеше и похъркваше. Никога не го бях чувала да хърка. Отворих мейла.

Подател: Барни Съливан

Относно: Джак Хайд

Дата: 13 септември 2011, 14:09

До: Крисчън Грей

Охранителните камери в Сиатъл са засекли белия ван в района на Саут Ървинг Стрийт. Преди това няма никаква следа от него. Вероятно Хайд е из този район.

Както ви е казал Уелч, колата на НО е била наета с фалшива книжка от жена, за която не се знае нищо, и не можем да направим връзката между нея и Саут Ървинг Стрийт.

Всички подробности за служители в Грей Ентърпрайзис и СИП, които живеят в този район, са в приложения файл. Препратил съм го и на Уелч.

В компютъра на Хайд няма нищо за предишните му асистентки.

Прилагам списък с всичко, което намерихме в компютъра на Хайд, който е ползвал в СИП.

Домашни адреси на Грей:

пет имота в Сиатъл и два в Детройт.

Подробна информация за

Карик Г рей, Елиът Г рей, Крисчън Г рей, д-р Г рейс Тревелиан-Грей, Анастейжа Стийл, Мия Грей Информация от интернет и вестници за:

Карик Грей, д-р Грейс Тревелиан-Грей, Крисчън Грей, Елиът Грей Снимки на:

Карик Грей, д-р Грейс Тревелиан-Грей, Крисчън Грей, Елиът Грей, Мия Грей

Ще продължа да работя по случая. Вероятно ще изникнат още неща.

Б. Съливан

Този странен мейл на секундата ме извади от кошмара на всичко случило се тази нощ. Опитах се да видя приложението, но обемът му беше прекалено голям, за да се отвори в телефона.

„Какво правя, по дяволите? Късно е“. Денят беше уморителен. Нямаше имейли от Кучката и от Лийла и това донякъде ме успокои. Погледнах часовника. Беше два. И беше апокалиптичен ден. Откровението на Йоан в нов вариант, с нови подробности. Щях да ставам майка, а съпругът ми - с врага, и то зад гърба ми! „Е, да си сърба попарата тогава. Нека се мъчи. Няма да спя с него тази вечер. Нека една сутрин да се събуди сам!“ Оставих телефона му на шкафчето до леглото, взех си чантата, хвърлих един поглед към ангелското лице на спящия Юда и излязох от спалнята.

Резервният ключ от Стаята с играчките беше на обичайното си място в шкафчето в мокрото помещение. Взех го и бързо се качих на горния етаж. Измъкнах възглавница, завивка и чаршаф от килера със спалното бельо. Отключих и запалих осветлението. Странно колко успокоително ми действаше атмосферата в тази стая, а последния път бях го молила да спре и дори ползвах ключова дума. Заключих вратата и оставих ключа в ключалката. Знаех, че на сутринта ще ме търси като обезумял, а тук нямаше да ме намери, даже нямаше да се сети да ме потърси точно тук, особено ако вратата е заключена. „Е, така му се пада!“

Свих се в стола „Честърфийлд“, завих се и извадих телефона си от чантата. Намерих съобщението, което бях прехвърлила от неговия телефон. Натиснах „препрати“ и добавих:

*ИСКАШ АИ ГОСПОЖА АИНКЪАН ДА ПРИСЪСТВА НА ДИСКУСИЯТА ПО ПОВОД СЪОБЩЕНИЕТО, КОЕТО ТИ Е ПРАТИАА? ЩЕ Е ПО-ЛЕСНО. НЯМА ДА СЕ НАЛАГА ДА ТЪРЧИШ ПРИ НЕЯ СЛЕД ТОВА. ЖЕНА ТИ.*

Изпратих го и изключих звука на телефона. Свих се под завивката. Колкото и да се правех на смела, истината беше една -предателството на Крисчън бе като ледена вода, в която се давех. А това трябваше да е щастлив ден. Предстоеше ни да ставаме родители. Представих си как казвам на Крисчън, че съм бременна, как той пада на колене пред мен от щастие, как протяга ръце, нежно ме придърпва в прегръдката си и ми казва колко ме обича и колко обича нашата Малка точица.

Но... ето ме, сама в света на садо-мазо фантазиите, и изведнъж се почувствах остаряла с години. Връзката с Крисчън винаги бе представлявала предизвикателство, но този път наистина бе надминала всички очаквания. „За какъв се мисли? Ако иска да се караме, ще се караме, ако иска да воюваме, ще воюваме!“ Нямаше начин да му позволя да търчи при онова чудовище всеки път, когато имаме проблем. Щеше да се наложи да избира - тя или аз и Точицата! Под-смръкнах тъжно, но се усетих смазващо изтощена и скоро заспах.

Събудих се, скочих и се огледах, пак без никаква ориентация къде съм, и чак тогава се сетих, че съм в Стаята с играчките. Понеже нямаше прозорци, не можех да се ориентирам колко е часът. Някой блъскаше по вратата и натискаше дръжката.

- Ана!