E. L. James - Fifty Shades Freed

Е, поне се бе прибрал. Зачудих се къде ли е ходил. Не бях сигурна, че имам сили да го преместя или да го досъблека. Освен това се беше проснал върху завивката. Тръгнах към голямата стая да взема другата, за да го завия.

Когато се върнах, той спеше все така дълбоко. Беше си с вратовръзката и дори с колан. Махнах вратовръзката и разкопчах горните копчета на ризата. Той измрънка нещо нечленоразделно в съня си, но не се събуди. Разкопчах колана и го измуших през гайките. Отне ми време и не беше лесно, но в крайна сметка успях. Ризата му беше излязла от панталона и видях деликатните косъмчета под пъпа му. Не се стърпях. Наведох се и го целунах. Той се надигна към устата ми, но не се събуди.

Седнах и го загледах. „О, Петдесет, Петдесет, Петдесет, какво ще правя с теб?“ Прокарах пръсти през косата му. Беше така мека. Целунах я.

- Обичам те, Крисчън. Дори пиян, дори и след като се прибираш бог знае откъде. Обичам те и винаги ще те обичам.

Той измънка нещо. Целунах пак косата му и го завих. Можех да си легна до него. „Да, така ще направя“.

Реших да оправя дрехите му. Поклатих глава, вдигнах чорапите и вратовръзката и метнах сакото му през ръката си. Телефонът му изпадна от джоба. Вдигнах го и без да искам го отключих. Отвори се прозорецът със съобщенията. Видях моето съобщение, а над него имаше друго. Мозъкът ми закипя.

*Беше хубаво да те видя отново.

Сега вече разбрах. Не се тревожи и не се плаши.

Ще бъдеш прекрасен баща.*

Беше от НЕЯ. От кучката Елена Робинсън.

„Ето къде е бил! Да се види с НЕЯ!“

21.

Ту препрочитах съобщението, ту гледах проснатия на леглото Крисчън. „До един и половина да седи навън да се напива, и то с нея?“ Спеше спокойно, невинно, непробудно и леко похъркваше. Както спи всеки препил.

Не, не, не, не! Коленете ми омекнаха. Бавно потънах в стола до леглото. Отказвах да повярвам. Сурово, горчиво чувство на унижение и предателство. „Как е могъл? Как е могъл да отиде при нея?“ Ядни сълзи изгаряха лицето ми като киселина. Можех да разбера гнева му, страха му, дори можех да се насиля и да му простя за думите... може би. Но това!? Тази измама!? Не, това беше неразбираемо и непростимо. Свих колене до брадичката си, обвих ги с ръце като да отбранявам себе си и Малката точица. Клатех се на стола напред-назад и тихо плачех.

Какво бях очаквала? Омъжих се набързо, твърде рано. „Знаех си, знаех си, че ще се стигне дотук. Защо. Защо, ЗАЩО? Как можа да ми причини това?“ Много добре знаеше какво изпитвам към тази жена! Как бе могъл да се обърне към нея? Как? Ножът бавно се забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко в сърцето ми, въртеше се като свредел, раната зееше все по-голяма и по-грозна. „Винаги ли ще е така?“

Погледнах го през сълзи. Образът му трепереше като мираж, блещукаше през отразената светлина в сълзите ми. „О, Крисчън!“ Омъжих се, защото го обичах, защото знаех, че ме обича, дори сега дълбоко в себе си знаех, че ме обича. И се сетих за подаръка му за рождения ми ден и ме заболя още повече.

„Не, не. Не е възможно да е винаги така. Две стъпки напред и три назад“. Но в крайна сметка с него винаги беше така. Падаме надолу, после полека, сантиметър по сантиметър, се катерим нагоре. Той щеше да дойде на себе си, да се опомни, да разбере, но дали аз вече щях да го разбера, щях ли да простя? Щях ли някога да се възстановя от това... от това... предателство? Сетих се за прекрасния ни уикенд. Ужасен и в същото време прекрасен уикенд. Силата, опората, която тихичко ми даваше, докато вторият ми баща лежеше в кома в интензивното... моето парти изненада, как бе събрал всички мои най-близки и обичани хора... как ме целуна пред очите на всички пред „Хийтман“. „О, Крисчън, пре-кършваш вярата ми, доверието ми в теб... а аз те обичам!“

Но сега не бях само аз. Сложих ръка на корема си. Не, нямаше да му позволя да направи това с мен и моята Точица! Доктор Флин бе казал, че трябва да му вярвам и да приемам истината му дори тогава, когато се съмнявам, че е прав. „Е, тоя път няма да я бъде!“ Избърсах си сълзите и после и носа.

Крисчън се размърда, обърна се и се сви под завивката. Протегна ръка, като че търсеше нещо, изръмжа, после заспа с изпъната на леглото ръка.

„О, Петдесет! Какво ще правя? И какво си правил с Кучката? Това искам да знам!“

Прочетох пак съобщението и измислих план. Поех дълбоко дъх и препратих съобщението на моя телефон. Край на стъпка номер едно. Проверих и всички останали съобщения. Нищо от нея. Имаше от Елиът, Андреа, Тейлър, Рос и от мен. Това беше добре. Значи не й беше пращал никакви съобщения. Затворих телефона и вяло погледнах екрана. Сърцето ми скочи в гърлото. Господи! Снимка до снимка до снимка, цял екран снимки на Анастейжа. Десетки Анастейжи. Анастейжи в различни пози -на меден месец, на плаване, на безмоторно летене и няколко от снимките на Хосе. Кога ги беше направил?