E. L. James - Fifty Shades Freed

„Не, не, не! Не бива да мислиш така. Вероятно е отишъл... Къде? При кого би отишъл? При Елиът? Или при Флин? Дано е отишъл при Флин“. Върнах се в библиотеката, взех телефона и му написах съобщение.

*Къде си?*

Тръгнах към банята и пуснах ваната да се пълни. Беше ми много студено.

Излязох от ваната, но все още го нямаше.

Сложих една от сатенените си нощници в стил трийсетте на миналия век, навлякох халата си и тръгнах към голямата стая. Докато вървях натам, погледнах в свободната стая. Не знам защо предположих, че може да е в стаята на Малката точица. Тази мисъл ме стресна. Застанах на вратата и се замислих дали ще боядисваме в синьо, или в розово? Сладката мисъл веднага бе подкиселена от факта, че моят изгубен и загубен съпруг не беше никак запален по идеята.

Реших да чакам на дивана, за да го усетя, като си дойде. Взех завивката от резервното легло и се свих да чакам на пост.

Събуди ме шум.

- Мамка му!

Беше Крисчън във фоайето. Масата стържеше по пода. Очевидно това ме бе събудило.

- Мамка му! - изпсува пак, но този път по-тихо и завадено. Седнах бързо. Препъваше се през двойните врати. „Пиян е“.

Мозъкът ми завря. „По дяволите! Крисчън пиян?! Та той мрази пияниците“. Скочих и хукнах към него.

- Крисчън, добре ли си?

Той се облегна на рамката на вратата.

- Госпожо Грей - каза завалено.

„Пиян е, много пиян“. Не знаех какво да направя.

- О, Анастейжа... изглеждаш прелестна.

- Къде беше?

Той сложи пръст на устните си и се усмихна заговорнически.

- Шшшш.

- Мисля, че е най-добре да си легнеш.

- С теб... - изкиска се той.

„Киска се!“ Сложих ръка около кръста му, защото едва стоеше прав, да не говорим за ходене. „Къде е ходил? Как се е прибрал?“

- Ще ти помогна да си легнеш. Облегни се на мен.

- Много си красива, Ана. - Той се облегна на мен и помириса косата ми, като едва не събори и двама ни.

- Хайде, Крисчън, ела да ти помогна да си легнеш.

- Добре.

Тръгнахме бавно по коридора, препъвахме се, клатехме се и накрая стигнахме до спалнята.

- Легло - каза той усмихнато.

- Да, легло. - Успях да го преместя до ръба на леглото, но той не ме пускаше.

- Ела при мен.

- Крисчън, мисля, че трябва да се наспиш.

- Така се започва. Казвали са ми.

- Какво са ти казвали? - Намръщих се.

- Как една жена отказва да прави секс.

- Едва ли е истина. Иначе нямаше да имаме братя и сестри.

- Забавна си.

- Пиян си.

- Да. - Усмихна се, но когато се замисли над думите ми, усмивката му се стопи. Ужас скова лицето му, студ скова костите ми.

- Хайде, Крисчън - казах нежно. Мразех това изражение. Кошмарни, грозни спомени, неща, каквито нито едно дете не бива да види или още по-лошо - да изживее.

- Да си лягаме. - Бутнах го съвсем леко и той се пльосна на матрака, разперил ръце и крака. Ужасът бе изчезнал от лицето му и сега лежеше и ми се смееше.

- Ела при мен - изфъфли.

- Нека първо те съблечем.

Той се засмя точно така, както се смеят пияните.

- Ей т’ва е приказка.

Пияният Крисчън беше сладък и закачлив. Винаги бих го предпочела пред другия Бесен-съм-та-съм-луд Крисчън.

- Седни да ти сваля сакото.

- Стаята се върти.

„По дяволите... ще повръща ли?“

- Седни, Крисчън!

- Ах, как умеете да се карате, госпожо Грей! - И пак се засмя.

- Да, изпълнявай каквото ти се каже и седни. - Сложих ръце на кръста си и го загледах сърдито, а той се захили, подпря се с мъка на лакти и след много усилия успя непохватно да седне по начин, по който трезвият Крисчън не би седнал никога. Преди да се катурне назад, успях да го хвана за вратовръзката и да се преборя със сакото му. Измъкнах първо единия, после другия ръкав.

- Миришеш така хубаво...

- За разлика от мен, ти миришеш на алкохол.

- Да... Бър-бън. - Така раздели сричките, че едва потиснах смеха си. Пуснах сакото му на пода и се захванах с вратовръзката. Той сложи ръце на ханша ми.

- Харесвам тази материя върху кожата ти Анастей-жа - изфъфли. - Трябва винаги да си облечена в сатен или коприна. - И прокара ръце по ханша ми. После рязко ме наклони към себе си и долепи уста до корема ми.

- А тук си имаме един нашественик.

Дъхът ми секна. Говореше на Малката точица.

- И ще ме държиш буден цяла нощ, нали? - Приказваше на корема ми.

Погледна нагоре към мен през дългите си тъмни мигли. Очите му бяха като плувнали в мъгла сиви облаци. Сърцето ми се сви.

- Ще предпочетеш него пред мен - каза тъжно.

- Крисчън, не се чуваш какво говориш! Не ставай смешен. Не избирам и няма да избера никого пред никого. Освен това той може да е тя.

Той се намръщи.

- Тя... О, боже! - Падна назад и покри лице с длани.

Бях успяла да разхлабя вратовръзката му. Развързах му обувките и ги изхлузих, чорапите също. Когато се изправих, разбрах защо не бях срещнала никаква съпротива. Той беше заспал. Дори хъркаше.

Стоях и го гледах. Пиян, хъркащ и божествено красив. Изваяните му устни леко разделени, едната ръка над челото, косата му рошава, лицето - отпуснато и спокойно. Изглеждаше така млад, моят млад, изплашен, пиян, нещастен съпрут. Сърцето ми натежа.