E. L. James - Fifty Shades Freed

Крисчън. Крещеше. Замръзнах. Но той дори не опита да отключи, както бях предположила. Чух приглушени гласове, но скоро всичко утихна. Отдъхнах си и погледнах часовника на телефона. Осем без десет. Имах четири пропуснати повиквания и две съобщения на гласовата поща. Пропуснатите повикания бяха от Крисчън, но имаше и едно от Кейт. „О, не, обаждал се е на Кейт! Не мога да се занимавам да ги слушам! Не искам да закъснявам за работа!“

Заметнах се със завивката, взех чантата и тръгнах към вратата. Отключих и се огледах. Нямаше никого. Цялата тази работа придобиваше силен мелодраматичен привкус. Врътнах очи, поех дълбоко дъх и тръгнах по стълбите надолу.

Тейлър, Сойър, Райън, госпожа Джоунс и Крисчън стояха на входа на голямата стая. Крисчън даваше бързи кратки инструкции. И тогава всички се обърнаха и ме видяха... и застинаха. Крисчън все още беше с дрехите, с които бе легнал да спи. Изглеждаше раздърпан, бял като платно и мамка му... сърцето ми спря... божествено красив. Сивите му очи бяха широко отворени, но не знам дали от страх, или от гняв.

- Сойър, ще тръгна след двайсет минути - казах и придърпах завивката по-плътно до тялото си, като да се защитя.

Той кимна и всички очи се обърнаха към Крисчън, който продължаваше да ме гледа все така напрегнато.

- Искате ли нещо за закуска, госпожо Грей? - попита госпожа Джоунс.

Поклатих глава.

- Не съм гладна, благодаря.

Тя сви устни, но не каза нищо.

- Къде беше? - попита той. Гласът му беше дрезгав, тих. Всички като по команда се разпръснаха и се скриха - кой в офиса на Тейлър, кой във фоайето, кой в кухнята. Като плъхове.

Не му обърнах никакво внимание и с бодра крачка продължих към спалнята.

- Ана, отговори ми! - извика той след мен.

Чувах стъпките му зад себе си. Забързах, профучах през спалнята, влязох в банята и заключих вратата.

- Ана! - крещеше той пред вратата.

Пуснах си душа. Той не спираше да блъска и да се опитва да отвори.

- Ана, отвори!

- Махай се!

- Ана, моля те!

Влязох под душа. Водата беше като лек за изтощеното ми тяло. Падащи каскади спокойствие и чистота. С тях всичко натрупано в тялото ми през нощта започна полека да се отмива и за секунди дори успях да си представя, че нещата са наред. Измих си косата. След душа се чувствах много по-силна, по-здрава и готова да посрещна товарния влак Крисчън. Увих косата си с кърпа, а тялото подсуших с друга, с която после се загърнах.

Отключих вратата. Крисчън стоеше облегнат на вратата отсреща, с ръце зад гърба. Гледаше като преследван хищник. Минах покрай него и отворих гардеробната си стая.

- Опитваш се да ме игнорираш? - попита той недоверчиво и застана на прага.

- Далновиден и умен - казах разсеяно и започнах да ровя из дрехите и да си търся тоалет. „А, да, роклята с цвят на слива“. Свалих я от закачалката, реших да обуя и черните ботушки. Тръгнах към спалнята. Спрях и изчаках да се махне от прага, за да мина. Почаках доста, докато доброто възпитание накрая не надделя и той отстъпи настрани да ми направи път. Усещах очите му върху тялото си, докато вървях към тоалетката. Погледнах скришом в огледалото. Той стоеше неподвижно на прага. Време да раздадем Оскарите. Като истинска актриса, при това с номинация за главна роля, оставих кърпата да падне уж случайно и се направих на разсеяна, все едно не забелязвах, че съм гола. Чух как рязко пое дъх, но се направих и на глуха.

- Защо правиш така? - попита тихо той.

- Ти как мислиш? - попитах на свой ред с кадифено мек глас и извадих черни дантелени бикини „Ла Перла“.

- Ана... - започна и не довърши, защото намъкнах бикините с бясна скорост.

- Ходи да питаш твоята Робинсън. Сигурна съм, че ще има някакво обяснение като за теб! - казах, докато ровех за сутиена.

- Ана, казвал съм ти и преди. Тя не ми е...

- Не искам да слушам нищо, Крисчън. - Махнах като да го отпратя. - Вчера беше времето за разговори. Но вместо да останеш да говорим, ти реши да крещиш и да излезеш да се напиеш, и то с жена, която те е унижавала с години. Обади й се. Сигурна съм, че тя ще прояви огромно желание да те изслуша.

Сложих си бавно сутиена и го закопчах.

Крисчън се приближи с ръце на кръста.

- Защо си ми ровила в телефона?

И въпреки твърдостта и смелостта ми се изчервих.

- Това изобщо не е темата на разговор, Крисчън. Проблемът е, че като стане напечено, бягаш при нея. Факт.

- Не стана така. - Устата му се сви в тънка черта.

- Не ме интересува. - Взех черни копринени чорапи с дантела и седнах на леглото, внимателно вкарах пръстите на краката си и още по-внимателно опънах нежната материя нагоре по бедрото си.

- Къде беше? - попита той; очите му следваха движенията на ръцете ми по краката. Не му обърнах никакво внимание и се захванах с другия чорап. Станах, наведох глава и започнах да бърша косата си с кърпата. През разтворените си бедра виждах босите му крака и усещах напрегнатия му поглед. Когато свърших, отидох до тоалетката и взех сешоара.

- Отговори ми. - Гласът му беше пресипнал, тих.