E. L. James - Fifty Shades Freed

- Не - прошепнах. Не можех да му кажа за Хана, щеше да я уволни.

- Мисля, че се разбрахме по въпроса!

- Знам, разбрахме се. Съжалявам.

- Ето. Точно затова обичам да контролирам всичко. За да не стават такива неща и всичко да иде по дяволите.

„Не... Малката ми точица“.

- Крисчън, моля те, не ми крещи. - Разплаках се.

- Не ми започвай със сополивите мелодрами - кресна той. -Мамка му, мамка му! - Прокара ръка през косата си и започна да я скубе. - Ти мислиш ли, че съм готов да бъда баща? - продължи да крещи с гняв, но вече и със силен пристъп на паника.

И всичко ми стана ясно. Страхът, самоомразата не можеха да се поберат в широко отворените му очи. Гневът му беше като бунта на безпомощен тийнейджър. „О, Петдесет, така съжалявам. И за мен не е лесно, и за мен е шок“.

- Знам, че и двамата не сме готови за това, но мисля, че ти ще си прекрасен баща... - Давех се в думите си. - Ще се справим.

- Откъде по дяволите ти хрумна такова нещо? - крещеше той все по-силно. - Кажи ми, как можеш да си помислиш такова нещо?

- По лицето му минаваха безброй емоции, но най-явен бе страхът.

- О, майната му на всичко! - извика, вдигна ръце, все едно се предава, обърна се, тръгна към фоайето, грабна сакото си, излезе и затръшна вратата.

Останах сама с тишината. Неподвижната, студена, празна тишина на голямата стая. Гледах като в безтегловност затръшнатите врати. „Той си тръгна. Остави ме“. Реакцията му беше много по-лоша, отколкото бях очаквала. Бутнах чинията напред и се разревах.

- Ана, мила - чух гласа на госпожа Джоунс зад гърба си.

Бързо избърсах сълзите.

- Чух. Съжалявам - каза нежно тя. - Искате ли билков чай или нещо друго?

- Чаша бяло вино.

Госпожа Джоунс се поколеба за миг и се сетих за Малката точица. „Сега не мога ли да пия алкохол? Или мога? Трябва да прочета брошурите, които ми даде доктор Грийн, и да видя какво може и какво не може“.

- Ще ви донеса.

- Не, нека бъде чай. - Избърсах си носа.

Тя ми се усмихна и каза:

- Веднага.

Разчисти чиниите от масата и тръгна към кухнята. Тръгнах след нея, седнах на един от високите столове и започнах вяло да наблюдавам как приготвя чая.

След малко тя постави пред мен голяма чаша и попита:

- Мога ли да направя нещо друго, Ана?

- Не, благодаря, това е достатъчно.

- Сигурна ли сте? Не се нахранихте.

- Не съм гладна.

- Ана, трябва да се храните. Вече не бива да мислите само за себе си. Нека ви приготвя нещичко. Какво ви се хапва?

Гледаше ме с толкова надежда, но истината беше, че не можех да погледна храна.

Съпругът ми току-що ме бе зарязал, защото съм бременна, баща ми едва бе оживял след тежка катастрофа, Джак Хайд отка-чалката излизаше пред полицията с версия, че съм го подлагала на сексуален тормоз. И изведнъж, не знам как, но всичко това ми се стори адски смешно. „Виж какво направи с мен, Малка точи-це“. Погалих корема си.

- Знаете ли колко е напреднала бременността? - попита госпожа Джоунс. Гледаше ме нежно и ми се радваше.

- Четири или пет седмици. Лекарката не е съвсем сигурна.

- Ако не сте гладна, поне трябва да почивате.

Кимнах, взех чая и тръгнах към библиотеката. Там беше моето скривалище, моето убежище. Извадих телефона от чантата си и се зачудих дали да му се обадя. Знаех какъв удар е за него. Но той наистина беше прекалил. ,Че кога ли не е прекалявал?“ - подсъзнанието ми ме погледна учудено и повдигна въпросително перфектно оскубаната си вежда. Въздъхнах. 50 нюанса преебано.

- Да, такъв е баща ти, Малка точице. Да се надяваме, че ще му мине и ще се върне... скоро.

Извадих листовките и се зачетох.

Не можех да се съсредоточа. Никога не ме беше оставял, никога не си беше тръгвал така. Беше мил и съобразителен и правеше всичко за мен с толкова много обич през последните дни, а сега... „Ами ако не се върне? Мамка му! Все пак може би е добре да се обадя на Флин“. Не знаех какво да правя. Бях в небрано лозе. Беше така чувствителен и податлив! Знаех, че ще реагира зле. А беше така мил през уикенда! Всичко, което ни се случи през миналата седмица, беше извън контрола му, но той се справи много добре. Но тази новина му дойде в повече.

От мига, в който го срещнах, целият ми живот беше така объркан и сложен. Дали беше само заради него? Или може би и двамата бъркахме някъде? Ами да предположим, че не успее да се справи с тази криза? Ами ако поиска развод? Повдигна ми се. „Не, не бива да мисля така. Ще се върне. Знам, че ще се върне. Знам, че въпреки грубите думи и всичките кошмарни викове той ме обича... да. И аз те обичам, моя Малка точице“.

Облегнах се на стола и задрямах.

Когато се събудих, ми беше студено и бях загубила ориентация къде съм и какво става. Треперех от студ. Погледнах часовника. Единайсет вечерта. „О, да... ти...“ Потупах се по корема. „Къде е Крисчън? Върнал ли се е?“ Измъкнах се от стола и тръгнах да проверявам из апартамента. Погледнах навсякъде. Не се беше прибрал. Започнах да се притеснявам и да се моля да не му се е случило нещо лошо. И пак се сетих за онези мигове на болезнено чакане, когато изчезна с Чарли Танго.