Единствена любов

Фрицгелдър се поклони на по-висшестоящия от него и после посочи с ръка една врата в далечния ъгъл.

— Насам.

Въздухът отвън носеше едва загатнато обещание за наближаващата пролет, но все още цареше зимен студ, когато поеха в мъглата. Фрицгелдър знаеше точно откъде да мине и се движеше целенасочено покрай къщата откъм онази част от градината, над която се намираше стаята на изчезналата жена.

Чудесно се получи, помисли си Дариъс.

Догенът спря точно под прозореца на дъщерята на Сампсън, но не се обърна към каменната стена. Гледаше в обратната посока... Отвъд цветните лехи и живия плет... Към съседното имение. И после съвсем преднамерено се обърна към Дариъс и Тормент.

— Вдигнете очи към дърветата — каза той, докато сочеше към къщата, като че обясняваше нещо за нея... защото без съмнение бяха наблюдавани през прозорците на имението. Огледайте добре пролуката.

И наистина на едно място преплетените клони не бяха така гъсти... Именно през тях те бяха успели да съзрат къщата в далечината, докато бяха на втория етаж.

— Този изглед не е създаден от нашето домакинство — каза тихо догенът. — И го забелязах около седмица, преди да установим, че е изчезнала. Бях на горния етаж и почиствах стаите. Семейството се беше оттеглило под земята, тъй като беше през деня. Чух звук от прекършено дърво и погледнах към прозореца. Видях, че част от клоните биват отстранени.

Дариъс присви очи.

— Изглеждат отсечени съвсем предумишлено.

— Така е. Предположих, че там живеят съвсем обикновени хора. Но сега.

— Сега си мислиш, че целта им не е била да поддържат градината си. Кажи ми, пред кого спомена за това?

— Пред главния иконом. Но той ме помоли да мълча. Свестен мъж е и е много верен на семейството. Не желае нищо повече от това тя да бъде открита.

— Но предпочита да не допуска възможността да е попаднала в човешки ръце.

В крайна сметка им липсваше само опашка, за да бъдат приети от глимерата като ходещи на два крака плъхове.

— Благодаря ти за това — каза Дариъс. — Изпълни задълженията си както подобава.

— Просто я намерете. Моля ви. Не ме интересува от кого е била отвлечена... Само я върнете у дома.

Дариъс се съсредоточи върху онази част от съседната къща, която можеше да бъде видяна.

— Ще го направим. По един... или по друг начин.

За тяхно добро, той се надяваше онези хора да не са се осмелили да пленят някого от техните. По нареждане на краля избягваха човешката раса, но ако те бяха имали дързостта да посегнат на вампир, при това на жена от аристокрацията.