Единствена любов

— Ще го направя. И благодаря, че ще останеш при мен.

Тя затвори очи, а той отиде до фотьойла пред прозореца и включи лаптопа си. Записите от миникамерите, които бяха скрили в коридора, в дневната на долния етаж и в големия дъб до верандата, наистина се бяха прехвърлили.

Като се имаше предвид случилото се, той съжаляваше, че не бяха монтирали камера и в стаята на Холи. Но тъй като призраци не съществуваха, защо им беше да си правят труда? Кадрите бяха заснети, за да се създаде представа за атмосферата. И за да бъдат леко манипулирани по-късно, когато дойдеше време за духовете в къщата.

Когато започна да преглежда заснетия материал, се замисли от колко време вършеше това. Две години? И досега не беше видял или чул нещо, което да не може да бъде обяснено. В което нямаше никакъв проблем. Той не се опитваше да докаже съществуването на духове. Просто продаваше забавление.

Единственото, което бе научил за последните двайсет и четири месеца, беше, че работата си я биваше, а измамата никога не бе представлявала проблем за него. Дори се чувстваше напълно комфортно, което го правеше идеален телевизионен продуцент. За него всичко беше въпрос на цели и без значение дали ставаше дума за места, таланти, актьори, собственици на къщи или каквото и да било друго, те всички представляваха шахматни фигури, които трябваше да бъдат подредени върху игралната дъска. За да свърши добре работата си, той беше лъгал за договори, дати, звук и картина. Беше мамил, заблуждавал и заплашвал.

Беше правил фалшификати, беше извъртал факти и... Грег се намръщи и се наведе към монитора. Натисна бутона за превъртане и пусна още веднъж записа, направен в коридора. Онова, което видя, беше тъмна фигура, движеща се пред спалните им.

После изчезна в тази на Холи. Часовникът в долния десен ъгъл показваше единайсет минути след полунощ. Което беше около четирийсет и пет минути преди нейното идване при него. Грег изгледа откъса още веднъж и наблюдаваше как огромната сянка се движи по средата на сумрачния коридор, като спира светлината, проникваща през срещуположния прозорец.

Чу в главата си гласа на Холи: «Защото правих секс с него.» Изпълниха го гняв и тревога и той остави записа да продължи напред, а според часовника в десния ъгъл минутите се нижеха. И ето го отново, трийсет минути по-късно силуетът напусна стаята на Холи, пристъпи навън и отново спря светлината.

Фигурата се насочи към противоположната посока на тази, от която се беше появила, сякаш знаеше къде е камерата и не искаше да покаже лицето си. Грег точно се канеше да позвъни на местната полиция, когато проклетото нещо изчезна, сякаш не бе съществувало.

Какво ставаше, по дяволите?

32.

Джон Матю се събуди, почувства Хекс до себе си и изпадна в паника. Сън. Дали всичко бе само сън?

Изправи се бавно до седнало положение и когато почувства как ръката й се плъзва надолу по гърдите му, той я хвана, преди да се е озовала в скута му. Боже, ръката й, която държеше така внимателно, беше топла и.

— Джон? — произнесе тя във възглавницата.

Без да се замисли, той се обърна към нея и погали късата й коса. В мига, когато го направи, тя отново заспа. След бърз погледна към часовника установи, че беше четири следобед. Бяха спали с часове и ако се съдеше по протестите на стомаха му, тя сигурно също умираше от глад.

След като се убеди, че Хекс спи дълбоко, той стана и бързо й написа бележка, а после нахлузи тениската и кожените си панталони.

Зашляпа към коридора с боси крака. Беше тихо, защото вече не се провеждаха тренировки, а това беше наистина жалко. Би трябвало от залата да се носят звуци от битка, от учебните стаи да се чуват гласовете на лекторите и захлопването на шкафчетата в съблекалнята. Вместо това наоколо цареше тишина.

Но, както се оказа, с Хекс не бяха сами.

Когато стигна до стъклената врата на офиса, той замръзна с ръка на бравата. Тор беше заспал пред бюрото... По-точно на него. Беше опрял глава на ръката си, а раменете му бяха увиснали.

Джон беше така свикнал с гнева, който изпитваше към него, че се шокира, когато не почувства нещо подобно. Вместо това. Усети смазваща тъга. Тази сутрин се беше събудил до Хекс. А Тор вече никога нямаше да преживее такова нещо. Вече никога нямаше да се обърне на една страна и да погали косата на Уелси. Никога нямаше да се наложи да отиде до кухнята, за да й донесе нещо за ядене. Никога нямаше да има възможността да я прегърне и целуне. А наред с всичко това беше загубил и бебето им.

Джон отвори вратата, като очакваше братът да подскочи, но той не го направи. Спеше дълбоко. Което можеше да се очаква. Напоследък беше зает да влезе във форма, като ядеше и тренираше почти денонощно и усилията си личаха. Панталоните му вече не висяха, а блузите му не се вееха около него. Но очевидно процесът беше изтощителен.