Единствена любов

Избраницата си тананикаше някаква песен, а тялото й се движеше в собствен ритъм. Косата й се вееше около лицето, подобно на знаме. За пръв път не я беше прибрала на кок, каквато беше традицията на Избраниците.

— Сестро моя! — заговори Лейла и спря. — Прости ми — лъчезарната й усмивка беше по-блестяща от жълтия цвят на робата й, а ароматът й беше по-наситен от всякога. Мирисът на канела се носеше из въздуха също като гласа й.

Пейн вдигна рамене.

— Няма за какво да ти прощавам. Песента ти наистина е ласка за ухото.

Лейла отново размаха грациозно ръце.

— Денят е прекрасен, нали?

— Така е — изведнъж Пейн почувства страх. — Настроението ти е значително по-добро.

— Да — Избраницата се завъртя и направи елегантно движение с крака си, преди да подскочи във въздуха. — Денят наистина е прекрасен.

— Какво те направи така радостна?

Но Пейн вече знаеше отговора. Промяната в отношението към живота рядко е спонтанна. Обикновено имаше нужда от насърчаване.

Лейла забави танца си, а ръцете и косата й продължиха да се реят около нея, преди и те да застинат в покой.

Беше служила на някой от братята пълноценно, помисли си Пейн. Опитът й в изкуството на ерос вече не беше само теоретичен.

— Аз... — Поруменялото лице на Лейла беше изпълнено с живот.

— Не казвай нищо повече, само знай, че се радвам за теб — промърмори Пейн и това до голяма степен беше истина. Но някаква част от нея се почувства странно обезкуражена.

Сега само тя и Ноуан ли не бяха нужни никому? Така изглеждаше.

— Той ме целуна — промълви Лейла, загледана във водното огледало. — Притисна устните си към моите.

Избраницата приседна грациозно на мраморния ръб и вдигна ръка към спокойната вода. Миг по-късно Пейн се присъедини към нея, защото понякога беше добре да чувстваш нещо, каквото и да е. Дори да беше болка.

— Хареса ли ти?

Лейла се наведе напред и се взря в собственото си отражение, а русата й коса се спусна над раменете й, докато краищата не докоснаха повърхността на водата.

— Той беше. много пламенен с мен. Огънят му. ме погълна.

— Значи вече не си девствена?

— Спря, след като ме целуна. Каза, че иска да съм сигурна — чувствената усмивка на лицето на Лейла беше ясно отражение на страстта й. — Бях сигурна и все още съм. Също и той. Тялото му на боец беше готово за мен. Жадуваше за мен. Да бъдеш желана до такава степен беше дар отвъд всякакви измерения. Мислех. че завършването на обучението ми е единственото ми желание, но сега знам, че в Далечната страна ме чака много повече.

— С него ли? — промърмори Пейн. — Или чрез изпълняването на задълженията ти? — Лейла се намръщи, а Пейн кимна. — Мисля, че повече те е грижа за него, отколкото за позицията ти на Избраница.

Последва дълга пауза.

— Тази страст между нас със сигурност е съдбовна, не мислиш ли?

— По този въпрос нямам мнение.

Опитът й по отношение на съдбата беше свързан с един-единствен блестящ кръвожаден миг. последван от дълго бездействие. Нито едно от двете не й позволяваше да коментира страстта, за която говореше Лейла.

Или по-точно казано, от която се опияняваше.

— Съдиш ли ме? — прошепна Лейла.

Пейн вдигна очи към Избраницата и се замисли за празния храм с всички онези незаети бюра и купите, недокосвани от добре обучените ръце. Радостта на Лейла, която нямаше нищо общо с живота й на Избраница, беше още едно доказателство за неизбежния провал на плана. Което не беше лошо. Пейн се протегна и докосна рамото й.

— Ни най-малко. Наистина се радвам за теб.

Свенливата наслада на Лейла я правеше да изглежда красива и пленителна.

— Толкова се радвам, че мога да споделя всичко това с теб. На ръба съм да се пръсна и няма с кого... Наистина... Няма с кого да говоря.

— Винаги можеш да говориш с мен — в края на краищата Лейла никога не беше осъждала мъжките й наклонности и тя с охота би й отвърнала със същото разбиране. — Ще се върнеш ли скоро пак там?

Лейла кимна.

— Каза, че мога да се върна при следващата му. Как се изрази. Свободна вечер. И ще го направя.

— Трябва да ме държиш в течение. Наистина. ще ми е интересно да разбера какво се случва с теб.

— Благодаря ти, сестро — Лейла покри с ръката си тази на Пейн, а в очите й проблеснаха сълзи. — Толкова дълго време бях непълноценна. А исках именно това, което се случва сега. Чувствам се. жива.

— Радвам се за теб. Това е. много хубаво.

С една последна окуражаваща усмивка Пейн се надигна и се сбогува с Лейла. Докато вървеше към покоите си, установи, че болката, породила се в гърдите й, се засилва. Нямаше търпение Рот да се озове тук час по-скоро.

33.

Хекс се събуди от аромата на Джон Матю.

И от този на кафето.

Клепачите й се надигнаха и очите й го съзряха в сумрачната стая. Отново седеше на стола, леко приведен, тъй като си сипваше кафе от зелен термос в порцеланова чаша. Беше облякъл кожените си панталони и тениската, но краката му бяха боси.

Когато се обърна към нея, замръзна на място, а веждите му подскочиха. И макар тъмната течност да беше на път към устните му, незабавно я предложи на нея.

Не го ли описваше този жест дори и без думи?

— Не, моля те — каза тя. — За теб е.