Единствена любов

Докато седеше гола и отпусната на пода пред тоалетната, Джон я държеше под око, като същевременно пишеше съобщение на телефона си. В мига, когато го изпрати, той хвърли апарата на плота до умивалника и взе една чиста хавлия. Искаше да осигури на Хекс малко интимност, а и му беше болно да гледа как прешлените на гръбнака й заплашват да пробият кожата на гърба й. Когато я покри с хавлиената кърпа, постави ръце на раменете й. Искаше да я придърпа към гърдите си, но не знаеше как би понесла такава близост...

Хекс се отпусна назад, облягайки се на него и намести кърпата, като захвана двата й края отпред на гърдите.

— Нека позная. Прати съобщение на добрата докторка.

Джон опря длани в пода за опора и опъна крака от двете й страни. Добра работа, помисли си той. Тоалетната не беше съвсем пред лицето й, но ако имаше нужда от нея, трябваше само да се надигне до седнало положение.

— Не съм болна — заговори тя с дрезгав глас. — Не е свързано с операцията или нещо такова. Просто ядох прекалено бързо.

Може би, помисли си той. Но нямаше да навреди доктор Джейн да я прегледа. А и имаха нужда от разрешение, за да напуснат клиниката тази нощ, ако това изобщо беше възможно при сегашното й състояние.

— Хекс? Джон?

Джон подсвирна в отговор и миг по-късно жената на Вишъс подаде глава в банята.

— Парти ли сте си устроили? И аз да не съм поканена? — каза тя, докато влизаше.

— Технически погледнато, мисля, че беше поканена — промърмори Хекс. — Добре съм.

Джейн коленичи и макар усмивката й да беше сърдечна, погледът й беше остър, докато оглеждаше лицето на Хекс.

— Какво става тук?

— Повърнах, след като ядох.

— Имаш ли нещо против да премеря температурата ти?

— Бих предпочела в момента нищо да не се завира в устата ми, ако не възразяваш.

Джейн извади бял инструмент от чантата си.

— Мога да я премеря и в ухото.

Джон се стресна, когато ръката на Хекс намери неговата и я стисна здраво, сякаш се нуждаеше от опора. Той също стисна ръката й в отговор, за да й покаже, че има неговата подкрепа.

— Действай, докторке.

Хекс наклони глава на една страна и тя се озова на рамото на Джон. Така че той не можа да се въздържи, положи буза върху меките й къдрици и вдиша дълбоко.

Не можеше да се отрече, че доктор Джейн действаше доста бързо. Пъхна термометъра в ухото, чу се писукане и тя го извади. Хекс веднага вдигна глава.

— Нямаш температура. Имаш ли нещо против да погледна шевовете?

Хекс разтвори кърпата и разкри корема си и разреза, намиращ се в долната му част.

— Изглежда добре. Какво яде?

— Беше прекалено много.

— Добре. Някакви болки, за които трябва да знам?

Хекс поклати глава.

— Чувствам се по-добре. Наистина е така. Онова, от което имам нужда, са някакви дрехи... И може би още едно Първо хранене.

— Мога да ти дам медицинска униформа, която да облечеш и когато идем в къщата, ще те нахраним отново.

— Добре. Благодаря — Хекс се изправи на крака с помощта на Джон, който задържа и хавлията, когато започна да се смъква. — Защото ще излизаме.

— Не за да се биете, нали?

Джон поклати отрицателно глава и изписа с пръсти към лекарката.

— Само ще се поразтьпчем. Кълна се.

Доктор Джейн присви очи.

— Мога да дам единствено медицинското си мнение. И то е, че ти. — тя хвърли поглед към Хекс, — трябва да хапнеш нещо и да останеш тук за остатъка от нощта. Но ти не си дете, така че можеш сама да решаваш. Все пак е добре да го знаеш. И ако тръгнете без Куин, двамата ще имате сериозни неприятности с Рот.

— Няма проблем за това — изписа Джон.

Не беше във възторг, че трябва да вземат с тях и бавачка, но нямаше да рискува по отношение на Хекс. Не хранеше илюзии. Всеки момент би могло да й хрумне да избяга и ако се стигнеше дотам, подкрепление нямаше да му бъде излишно.

34.

Леш се събуди в същата поза, в която беше заспал: седнал на пода в банята, с ръце, опрени в коленете, и клюмнала глава. Когато отвори очи, погледна към еректиралия си пенис. Беше сънувал Хекс, а образът й беше така ясен и усещането — така живо, че беше цяло чудо как не беше стигнал докрай в панталоните си. Отново бяха заедно в онази стая, биеха се, хапеха се и после той я беше обладал върху леглото, насилвайки я да го приеме, макар и да го мразеше. Той наистина беше влюбен в нея.

Звукът от бълбукане го накара да вдигне глава. Силиконовата кукла се връщаше в съзнание и пръстите й потрепваха, а клепачите й пърхаха като повредени щори.

Когато погледът му се спря върху сплъстената й коса и изцапаното бюстие, почувства пареща болка в слепоочията си. Нещо подобно на махмурлук, който обаче със сигурност не беше резултат от приятно прекарване. Кучката го отвращаваше. Беше се пльоснала в собствената си мръсотия. Очевидно бе повръщала и слава богу, че той беше проспал зрелището.

Отметна коса от лицето си и почувства как кучешките му зъби се удължават. Знаеше, че е време да я използва, но дявол да го вземе... Тя изглеждаше точно толкова апетитна, колкото и развалено месо.