Единствена любов

Още вода. Този кошмар имаше нужда именно от това. Още вода и. Когато се наведе да пусне душа, тя погледна към него. От устните й се откъсна писък, който проехтя наоколо, докато ушите му не зазвънтяха като църковни камбани.

Проклетите му кучешки зъби я плашеха до смърт. Косата му отново падна върху очите, а той я отметна назад и се замисли дали да не забие зъби в гърлото й, само за да спре шума. Но нямаше начин да се докосне до нея преди да се е изкъпала. Ала тя не гледаше към устата му.

Широко отворените й очи с налудничав блясък бяха заковани в челото му.

Когато косата му отново го подразни, той я отмести назад. и нещо изцапа ръката му.

Бавно погледна надолу.

Не, не идваше от русата му коса. А от кожата му!

Леш се обърна към огледалото и се чу да крещи. Отражението му беше неузнаваемо. Висящата кожа разкриваше черна слузеста плът, покриваща белите кости на черепа. С нокът провери онази част, която все още бе прикрепена на мястото си и установи, че беше хлабава. Всеки квадратен сантиметър плът по лицето му представляваше хлабаво закрепен парцал върху костите.

— Не! — изкрещя той и се опита да закрепи кожата си обратно на мястото й. Ръцете му. О, боже, не и те. От тях също се свличаха парчета плът и той дръпна ръкавите на ризата си, като му се прииска да го беше направил по-внимателно, защото епидермисът се отдели заедно с копринената тъкан.

Какво, по дяволите, ставаше с него?

Видя в огледалото, че уличницата зад гърба му се опитваше да избяга подобно на Сиси Спейсик в ролята на Кери*, само дето не беше облечена в рокля за абитуриентски бал. Усетил приток на сила, той се спусна след нея, но тялото му не се движеше с енергията и грацията, на които беше свикнал. Докато тичаше след жертвата си, той усещаше триенето на дрехите върху тялото му и можеше да си представи как всеки сантиметър от кожата му се разкъсва.

[* «Кери» (1976 г.) — филм на Брайън де Палма по едноименния роман на Стивън Кинг. — Бел.ред.]

Хвана проститутката точно когато тя се добра до задната врата и започна да се бори с ключалките. Удари я в гръб и я сграбчи за косата, като дръпна главата й силно назад и я захапа здраво, засмуквайки черната й кръв. Изсмука всичко, пи от нея, докато в устата му вече нищо не проникваше и когато приключи, просто я захвърли и тя се строполи на купчина върху килима.

Олюлявайки се като пияница той се върна в банята и включи лампите от двете страни на огледалото. Събличането на всяка една от дрехите му разкриваше още от кошмара, който вече беше видял върху лицето си. Под светлината на крушките костите и мускулите му лъщяха с черен мазен блясък. Ходещ и дишащ труп, чиито очи се въртяха в орбитите си без клепачи и мигли, а устата му не представляваше нищо повече от две редици зъби.

Последното останало парче кожа беше скалпа му, на който се държеше прекрасната му руса коса, но дори то се смъкваше назад като перука, чието лепило вече не я държи.

Отстрани скалпа от главата си и погали с костеливата си ръка онова, с което така се беше гордял. Разбира се, мамка му, по този начин черната течност изпоцапа русите кичури и ги сплъсти... Така че неговата коса вече не беше в по-добро състояние от онова, което беше прикрепено към главата на курвата.

Остави скалпа си да падне на земята и се взря в себе си. Наблюдаваше как собственото му сърце бие между ребрата и се зачуди, изпаднал в паника, какво още щеше да му окапе. И какво щеше да остане от него, след като тази трансформация завършеше.

— О, боже. — произнесе със странно звучащ глас.

Думите му бяха изкривени от неестествено ехо, което му бе плашещо познато.

Блей стоеше пред отворената врата на гардероба си и оглеждаше дрехите си. По някаква абсурдна причина му се прииска да се обади на майка си за съвет. Преди винаги беше правил така, когато ставаше дума за облекло. Но това не беше разговор, който желаеше да проведе. Тя би приела, че става дума за жена и щеше да изпадне във възторг от факта, че той отива на среща, което щеше да го принуди да я излъже. Или най-накрая да се разкрие. Но той беше единственият им син и да няма жена би означавало не само липса на внуци, но и удар по авторитета на аристократичната фамилия. Никак не беше изненадващо, че глимерата приемаше хомосексуалността, стига да си обвързан с жена и никога да не споменаваш или предприемаш нещо, което да излага на показ сексуалната ти ориентация. Имидж. Всичко опираше до имиджа ти пред обществото. А ако се разкриеш? Биваш отхвърлен. Също както и цялото ти семейство.

Някак си още не можеше да повярва, че се кани да се срещне с мъж. При това в ресторант. И после щяха да отидат в коктейлбар.

И този, с когото бе срещата му, щеше да изглежда невероятно. Както винаги.

Така че Блей извади сив костюм марка «Дзеня» на тънки розови райета. Последва го фина памучна риза «Блубъри» в бледорозово с искрящо бели френски маншети и яка. Обувки... сега оставаха само подходящите обувки.

Някой заблъска по вратата.

— Хей, Блей.