Единствена любов

Сега му се повдигаше от всичко това. Не можеше да понесе, че беше сама навън. Без него. Но тя очевидно не възнамеряваше да се вслуша в когото и да било. Готов бе да се обзаложи, че сега бе готова на всичко, само за да се добере до Леш преди падането на нощта. когато Джон най-сетне би могъл да излезе на бойното поле. В известен смисъл не би трябвало да има значение кой от тях ще докопа кучия син. но това беше вярно само от рационална гледна точка. Дълбоко в себе си не можеше да понесе още една проява на слабост. като например да си седи кротко, докато жена му се опитва да убие сина на Злото и е твърде вероятно да бъде смъртоносно ранена.

Неговата жена.

Но я почакай, каза си той. Само защото името й беше татуирано на гърба му, това не значеше, че я притежава. Бяха просто няколко изписани с черно мастило букви върху кожата му. Истината беше, че по-скоро тя го притежаваше. Това беше различно. Много различно.

Означаваше, че може да си тръгне, когато пожелае.

И го беше направила, ако трябваше да е точен.

По дяволите. Рив беше обобщил ситуацията съвсем правилно. Финалът на нейната игра не включваше никого другиго, освен самата нея. Няколко часа страстен секс нямаше да променят това. Нито пък факта, че харесвали му или не, тя беше отнесла сърцето му там, навън, на дневна светлина.

Куин отиде до спалнята си и се запъти към банята с изненадващо стабилна походка. Беше доста пиян, когато беше свикано спешното събрание, но мисълта, че жената на Джон беше навън през деня и трябваше да се справи с такава гадост съвсем сама, до голяма степен беше успяла да потисне действието на алкохола.

А и като стана дума за това, Блей също беше навън съвсем сам. Е, не беше сам, но беше незащитен. Съобщението, пристигнало по-рано от непознат номер, беше разрешило мистерията за това, къде се намира. «Ще остана при Сакстън. Ще се върна след залез-слънце.»

Типично за Блей. Всеки друг би използвал съкращения.

Неговите съобщения винаги бяха граматически правилни. Идеята английският език да се осакатява, го вбесяваше. Блей си беше такъв. Всичко трябваше да бъде подредено и правилно. Преобличаше се за храненията, като заменяше кожените си панталони и тениските с риза и панталон с ръб. Къпеше се минимум два пъти на ден и дори повече, ако тренираше. Фриц не можеше да се помири, че стаята му никога не беше разхвърляна и в нея нямаше много какво да се оправя. Маниерите му на хранене бяха на благородник, пишеше благодарствени писма, способни да те съсипят и абсолютно никога не ругаеше в присъствието на жени. Боже... Сакстън беше идеален за него.

Куин потръпна при осъзнаването на този факт и си представи правилния английски, разнасящ се от устата на Блей точно в този миг, докато беше в прегръдките на другия мъж.

Без съмнение правилата на речника «Мериам-Уебстър» никога не са били използвани с такова усърдие. С усещането, сякаш е бил ударен по главата, Куин пусна студената вода да тече в умивалника и започна да плиска лицето си, докато кожата му изтръпна. Попи го с кърпа и се замисли за ателието за татуировки и секса с рецепционистката. Завесата ги беше отделяла от останалото помещение, но беше достатъчно тънка, така че неговите разноцветни, но изключително зорки очи да виждат всичко, случващо се отвъд нея. Както и всички присъстващи. Така че докато онази сладурана беше стояла на колене пред него, той беше обърнал глава и беше огледал положението. И беше видял Блей. Влажните устни, между които беше потънал, изведнъж се бяха трансформирали в устните на най-добрия му приятел и тази промяна беше превърнала сексуалния акт от задоволяване на проста потребност в нещо възпламеняващо.

Нещо важно.

Нещо страстно и еротично.

Именно по тази причина Куин я беше дръпнал към себе си, беше я завъртял и я бе обладал в гръб. Само че докато изживяваше фантазията си, беше осъзнал, че Блей го наблюдава... И това беше променило всичко. Изведнъж му се наложи да си напомни кого чукаше. Затова беше дръпнал главата на момичето и си беше наложил да я гледа в очите. Не успя да стигне до оргазъм.

Когато тя стигна до кулминацията си, той се престори. Истината беше, че ерекцията му бе започнала да спада в мига, когато погледна лицето й. Единственото му спасение беше, че тя очевидно не забеляза разликата, тъй като беше достатъчно влажна и за двама им. А и той беше изпълнил ролята си като професионалист, преувеличавайки задоволството и последвалата наслада.

Всичко, обаче, беше лъжа.

Колко ли пъти го беше правил по този начин в живота си, колко ли от жените дори не помнеше, че е срещал? Стотици. И това, макар че водеше активен сексуален живот от едва година и половина. Но през нощите, прекарани в «Зироу Сам», беше минавал през три или четири момичета поред, а това много лесно беше натрупало бройката.

Разбира се, по време на много от онези чукания беше присъствал и Блей, двамата с приятеля му бяха оправяли жените дружно. Никога не го бяха правили един с друг по време на оргиите в баните на клуба. но имаше доста гледане. И въпроси.