Единствена любов

Джон напусна кабинета и слезе във фоайето с някаква бегла надежда да я разубеди. Докато крачеше по мозаечния под, се замисли за прегръдката им пред съблекалнята. Как бяха стигнали от такава близост до. това?

Беше ли се случило изобщо? Или глупавото му лигаво подсъзнание си го бе изфантазирало, защото той бе такъв мухльо? Десет минути по-късно от тайната врата под стълбището се появиха Ви и Хекс.

Докато крачеше през фоайето, тя изглеждаше по същия начин, както когато я беше видял за първи път: черни кожени панталони, черни ботуши, черна прилепнала тениска. През ръката й беше преметнато черно кожено яке, а към тялото й бяха прикрепени достатъчно оръжия, че да бъде екипиран отряд от специалните части.

Тя спря, когато стигна до него, и щом погледите им се срещнаха, поне не започна да го приспива с глупости от сорта «Всичко ще бъде наред». Нямаше да остане за нищо на света. С никакви думи не беше в състояние да я разубеди. Решимостта й се четеше ясно в очите й.

При настоящото положение на нещата му се струваше много трудно да повярва, че някога тя го бе прегръщала.

В мига, когато Ви отвори вратата на вестибюла, тя се обърна и се втурна навън, без да обели дума или да погледне назад.

Вишъс заключи зад гърба й, а Джон се взираше в тежката врата и се чудеше точно колко време би му отнело да прокопае пътя си навън с голи ръце.

Изщракването на запалка беше последвано от бавно издишване.

— Дадох й най-доброто от всичко. Два четирийсеткалиброви. С по три пълнителя за всеки. Два ножа. Чисто нов мобилен телефон. И тя знае как да ги използва.

Тежката ръка на Ви се стовари върху рамото му и го стисна здраво, преди братът да си тръгне и стъпките от ботушите му да отекнат силно в пространството. Секунда по-късно тайната врата, от която се беше появила Хекс, се хлопна зад гърба му и той се запъти обратно към Дупката.

Джон си каза, че усещането за безпомощност никак не му понася. Главата му забуча по същия начин, както когато Хекс го беше открила на пода в съблекалнята.

— Искаш ли да погледаме телевизия?

Джон се намръщи при звука на тихия глас и погледна надясно. Тор беше в билярдната зала. Седеше на дивана пред широкия екран, окачен срещу камината. Ботушите му бяха опрени в масичката за кафе, а дистанционното в ръката му беше насочено към телевизора «Сони». Той не погледна към него. Не каза нищо повече. Просто продължи да сменя каналите.

Вечно сме изправени пред избор, помисли си Джон.

Можеше да се втурне навън след нея ида опържи задника си. Да остане пред тази врата и да чака като куче. Да одере собствената си кожа с нож. Да се напие до припадък.

От билярдната зала се разнесе приглушено бучене и виковете на тълпа хора. Привлечен от шума, той влезе и застана до масата за билярд. Над главата на Тор видя как Годзила размазва центъра на Токио. Всъщност беше доста вдъхновяващо.

Джон отиде до бара и си сипа «Джак Даниълс», а после седна до Тор и също вдигна крака на масата. Съсредоточи се върху телевизионния екран и отпи от уискито, а топлината започна полека-лека да изпълва тялото му и той почувства, че съзнанието му се успокои малко. И после още малко.

Денят щеше да е тежък, но поне вече не обмисляше смърт чрез слънчево изгаряне.

Малко по-късно осъзна, че седи до Тор и двамата се бяха изтегнали по същия начин, както правеха някога в дома си, когато Уелси все още беше жива. Боже, напоследък му беше толкова ядосан, че беше забравил колко е лесно да прекарваш времето си с него. Сега му се струваше, че правят това от векове — двамата, седнали пред огъня с чаша питие в едната ръка и изтощение и стрес в другата.

Мотра пристигна за схватка с чудовището, а Джон се замисли за някогашната си стая. Обърна се към Тор и изписа с пръсти:

—Докато бях в къщата тази вечер...

— Тя ми каза — Тор отпи от питието си. — За вратата.

— Съжалявам.

— Не се тревожи. Това е нещо поправимо.

Самата истина, помисли си Джон и отново се обърна към телевизора.

Ласитър въздъхна от мястото си в другия край на стаята така тежко, сякаш някой беше отрязал крака му и наблизо няма лекар.

— Изобщо не биваше да ти давам дистанционното. Това е просто някакъв развилнял се тип в ужасен костюм. Ще си изпусна любимото шоу.

— Колко жалко.

— Тестове за бащинство, Тор. В шоуто ще се говори за тестове за бащинство. А това тук е отвратително.

— Само за теб.

Тор не откъсваше поглед от филма, а Джон отпусна глава на кожената тапицерия.

Мисълта, че Хекс е навън сама, го караше да се чувства като отровен. Стресът буквално действаше като токсин в организма му, предизвикваше замаяност, отпадналост и раздразнение.

Какви наивни глупости само се бяха въртели в главата му, докато Хекс беше в плен. Как умее да владее чувствата си, как дори тя да не изпитва взаимност, той все пак ще може да я обича и да стори онова, което е добре за нея, като я остави да си живее живота. Дрън-дрън.