Единствена любов

Джон беше сигурен в това до такава степен, сякаш вече го е преживявал и преди.

— Възможно е да е бил отстранен — промърмори Рот. — Татко Омега може би все пак е решил, че синчето не го бива толкова. Или може би новата лъскава играчка на Злото се е повредила. Дали пък няма нещо специфично в странната биология на Леш, което е излязло наяве едва сега? Искам да отидем подготвени, защото може да е капан.

Планът срещна бурната подкрепа на братята, наред с подмятания относно задника на Леш и разнообразието от големи предмети, които щяха да бъдат заврени в него, като най-често споменаваният, но едва ли най-оригиналният, бяха ботуши номер четирийсет и девет.

Например Джон имаше сериозни подозрения, че Рейдж би могъл да паркира понтиака си в задника на Леш. Или поне искаше да го направи.

Боже. Какъв обрат на събитията. Но не беше чак толкова изненадващо, ако онова, което предполагаха, се беше случило в действителност. Омега беше известен със склонността си да подменя главните лесъри най-внезапно и ако Леш наистина бе изритан, обаждането му до Братството, за да покаже среден пръст на баща си, беше прекрасен ход. Особено като се имаше предвид, че лесърите бяха изключително безсилни в първите часове след приемането си и по тази причина не биха могли да отвърнат на удара. Братята можеха да разчистят цялата къща.

Мили боже, помисли си Джон. Съдбата умееше да създава странни партньорства.

Хекс се намираше на ръба на яростта, докато стоеше до Джон в кабинета на Рот, който, ако не бяха бюрото и трона, можеше да бъде объркан с дамски будоар.

Гласът на Леш, звучащ от телефона, я накара да се почувства така, сякаш някой бе изсипал киселина в стомаха й, която направо съсипваше изядения с такава охота сандвич с пуешко.

А и предположението на Рот, че Джон ще се хвърли да защитава честта й, не подобри състоянието й.

— Значи ще атакуваме — заговори Слепият крал. — След падането на нощта всички излизате и...

— Аз ще отида сега — произнесе тя високо и ясно. — Дайте ми пистолет и ножове и ще отида да проверя ситуацията.

Добре. Ако беше активирала ръчна граната и я беше хвърлила насред стаята, едва ли би привлякла повече внимание. Когато емоционалната решетка на Джон потъмня и изпрати послание «О, не, няма да го направиш», тя започна да отброява секундите до взрива.

Три. две. едно.

— Много любезно предложение — отбеляза галантно кралят, — но мисля, че ще бъде най-добре да.

— Не можеш да ме спреш — тя отпусна ръце от двете страни на тялото си. и после си напомни, че не може да го нападне физически. Наистина нямаше как.

Усмивката на краля беше топла колкото лед.

— Тук командвам аз. Което означава, че щом ти нареждам да стоиш мирно, ще го направиш.

— Аз съм симпат. Не съм твой поданик. И по-важното е, че си достатъчно умен, за да не позволиш най-добрите ти воини. — тя махна към заобикалящите я — да попаднат в евентуален капан, устроен от врага ви. Аз не съм незаменима като тях. Помисли по въпроса. Би ли загубил дори и един от тях, само защото не искаш да се изложа на малко слънце днес?

Рот се засмя рязко.

— Рив? Ще поемеш ли нещата в свои ръце като крал на нейния вид?

Нейният бивш шеф и скъп приятел се взря в нея от другия край на стаята, а в аметистовите му очи се четеше прекалено много разбиране.

Ще бъдеш убита, помисли той.

Не ме спирай, отвърна му тя. Никога няма да ти го простя.

Продължавай да се държиш така и прошката ще е последното, за което ще се тревожа. Твоята погребална клада ще бъде по-вероятната причина за грижите ми.

Аз не те спрях да отидеш в колонията, когато се налагаше. Ти ми върза ръцете, за да не мога да те последвам. Нима казваш, че не заслужавам да получа отмъщението си? Майната ти.

Ривендж стегна челюстта си така здраво, че когато най-накрая проговори, тя се изненада как не изплю някой зъб.

— Да върви и да прави каквото иска. Не можеш да избавиш някого, ако не желае да се качи в спасителната ти лодка.

Гневът на вампира погълна по-голямата част от въздуха в стаята, но Хекс беше толкова фокусирана върху случващото се, че и без това бе забравила да диша. Обсебването й действаше като кислород. А всичко, свързано с Леш, само още повече подклаждаше вътрешния й огън.

— Нужни са ми оръжия — обърна се тя към групата. — И кожени дрехи. И телефон за връзка.

Рот изръмжа глухо. Като че се канеше да я върже, въпреки че Рив беше вдигнал ръце.

Тя се приближи към бюрото на краля и опря ръце в него.

— Губиш мен или поемаш риска да загубиш някого от тях. Какъв е отговорът, Ваше Величество?

Рот се изправи на крака и за един кратък миг тя можеше да почувства, че макар вече да не се сражаваше, той продължаваше да е все така смъртоносен.

— Внимавай с тона си в моя дом.