Единствена любов

Лицето на Тормент засия от уважение и почит, а Дариъс почувства тъга заради тази проява на вярност. Ако момчето бе имало истински баща вместо брутален развратник, нямаше да изпитва подобни чувства към случаен непознат. И нямаше да се намира в тази скромна колиба. На Дариъс, обаче, сърце не му даваше да изтъкне този очевиден факт пред своя гост.

— Още сирене?

—Да, благодаря.

След като се нахраниха, погледът на Дариъс се насочи към черните му кинжали, които носеше прикрепени към гърдите си. Изпитваше странната увереност, че нямаше да мине много време и Тормент щеше да се сдобие с такива. Момчето беше умно и съобразително, а и инстинктите му бяха добри. Разбира се, Дариъс все още не го беше виждал как се бие, но и това щеше да стане. В тази война това беше неизбежно.

Тормент смръщи чело на светлината, хвърляна от огъня.

— На колко години каза, че е тя?

Дариъс обърса устата си и почувства как тилът му се скова.

— Не знам.

Двамата се умълчаха и Дариъс предположи, че в главите им се върти една и съща мисъл. Последното, от което се нуждаеха в тази ситуация, бяха още усложнения. Засада или не, щяха да отидат до крайбрежието на север, където ги беше изпратил симпатът. Веднъж доберяха ли се дотам, трябваше да се придвижат на километър от едно малко селце и да открият скалите, описани от него. И щяха да разберат дали са били пратени по лъжлива следа.

Или са използвани за постигането на цел, която ги съюзяваше с онова кльощаво влечуго.

Дариъс не се тревожеше особено. На гълта чите на грехове не можеше да се има доверие, а и бяха болезнено себични. И отмъстителни дори по отношение на собствените си потомци.

Природата им надделяваше над характера. Тя ги правеше неприятни за общуване, но пък естествените им наклонности ги превръщаха в напълно предвидими същества. Двамата с Тормент щяха да открият онова, което търсеха в близост до морето на север. Знаеше го.

Въпросът беше в какво състояние щеше да се намира горката жена.

47.

Когато Джон и Хекс най-накрая напуснаха своето уединено кътче, първата им спирка беше душът в съблекалнята. И тъй като след подобни упражнения храната беше от съществено значение, те решиха да се изкъпят един след друг, като Хекс беше първа. Докато Джон я изчакваше в коридора, беше странно, че не се чувстваше изтощен. Вместо това бе енергичен и жив, изпълнен с мощ. Никога не се беше чувствал така силен... Абсолютно никога.

Хекс се появи от съблекалнята.

— Твой ред е.

Тя изглеждаше толкова секси, късата й коса се къдреше, докато изсъхваше, облечена бе в медицинска униформа, а устните й искряха, зачервени от многобройните целувки. Образи от случилото се между тях накараха кръвта му да закипи и той влезе в съблекалнята заднешком, за да може да продължи да я гледа.

Когато тя му се усмихна, сърцето му едва не се пръсна. Излъчваше топлина и нежност, беше прекрасна. Тя беше неговата жена. Завинаги.