Единствена любов

Когато вратата помежду им се затвори и езикът на бравата щракна, го завладя ужасяваща паника, сякаш не просто му беше отнета гледката, а бе напълно изчезнала. Което беше нелепо. Пребори се с параноята, изкъпа се и със светкавична бързина облече една медицинска униформа. Когато излезе, тя все още беше там и макар да възнамеряваше да я хване за ръка и да я отведе в имението, в крайна сметка я притисна в прегръдките си. Работата беше там, че всеки смъртен в някакъв момент загубваше този, когото обича. Такива бяха законите на живота. Но през повечето време мисълта за това е така дълбоко погребана в съзнанието ти, че я приемаш само като хипотетична възможност. Понякога, обаче, това ти се напомня, а ситуациите, в които зависиш единствено от късмета си или от милостта на Бог, те карат да спреш и да се вслушаш в сърцето си. Както когато тежкото главоболие се оказва само мигрена или след сериозна автомобилна катастрофа цялата кола е смазана, но детските седалки са оцелели, а въздушните възглавници са спасили всички вътре.

Или когато някой отвлечен се върне в обятията ти. Последвалият шок те кара да искаш да се вкопчиш в него за опора.

Боже, преди никога не се беше замислял, но от първия удар на сърцето една камбана започва да бие и стрелките на часовника тръгват по своя път. Сделката, която дори не подозираш, че си сключил, вече е в сила и съдбата държи всички карти. Докато минутите, часовете, дните, месеците и годините се изнизват, историята се пише, а времето ти постепенно изтича, за да настъпи мигът за последния удар на сърцето ти, когато трябва да преброиш победите и загубите.

Странно как осъзнаването, че сме смъртни, прави моменти като този вечни. Докато притискаше Хекс към себе си и чувстваше как топлината и засилва неговата, той се чувстваше като нов, везните отново бяха в равновесие, а животът му категорично си струваше да се живее.

Бунтът на стомаха му беше онова, което ги раздели.

— Хайде — каза тя. — Трябва да нахраним този звяр.

Джон кимна, хвана ръката й и двамата поеха заедно напред.

— Трябва да ме научиш на езика на знаците — заяви Хекс, когато влязоха в офиса и отвориха вратата на килера. — Възможно най-скоро.

Той отново кимна и двамата пристъпиха в тясното пространство, а Хекс хлопна вратата зад гърба им. Хм... Нов миг на уединение. Затворена врата... Лесни за събличане дрехи.

Възбуденото му съзнание започна да измерва наличното пространство, а членът му потръпна в панталона на медицинската униформа. Ако тя обвиеше крака около таза му, щяха да се поберат.

Хекс пристъпи към него, а ръката й се плъзна към ерекцията му зад фината памучна тъкан. Надигна се на пръсти и потърка устни в шията му, а единият й кучешки зъб одраска леко сънната му артерия.

— Ако продължаваме така, никога няма да се доберем до легло — гласът й прозвуча още по-гърлено, докато го галеше. — Боже, голям си. Казах ли ти колко дълбоко проникна в мен? Много дълбоко. Беше наистина прекрасно.

Джон се облегна назад и бутна от рафта купчина папки. Докато се опитваше да ги задържи, преди да са се озовали на пода, Хекс го спря и го накара да се изправи.

— Стой, където си — нареди и падна на колене. — Гледката наистина ми харесва.

Докато събираше падналото долу, тя се вгледа в члена му, който естествено се бореше за свобода, опитвайки се да пробие онова, което го делеше от погледа й, от устата й, от вагината й.

Джон стисна ръба на един от рафтовете, докато я гледаше как го наблюдава, а дъхът му почти спря.

— Мисля, че събрах всичко — обяви тя след малко. — По-добре да ги сложа на мястото им.

Хекс се опря в него, докато бавно се изправяше, а лицето й се отърка в коленете му, в бедрата му. Когато стигна до пениса му, устните й го докоснаха. Той отметна глава назад и се удари в един от рафтовете, а тя продължи да се надига, като гърдите й бяха следващото, докоснало най-нажежената му точка.

Завърши задачата си, като постави папките на мястото им. докато търкаше ханша си в него.

После прошепна в ухото му.

— Да хапнем бързо. Много бързо.

Тя отстъпи назад, след като ухапа леко меката част на ухото му, но той остана на мястото си. Защото ако долнището на медицинската униформа потъркаше дори съвсем леко зоната между краката му, той щеше да свърши в панталоните си.

Което при нормални обстоятелства не беше чак толкова лошо, особено ако тя беше наоколо. Но мястото не беше много усамотено. Във всеки един момент някой от братята или техните шелани можеха да влязат и да станат свидетели на нещо, което едва ли би ги накарало да се почувстват комфортно.

След ругатня и сериозно наместване на намиращото се от кръста надолу, Джон въведе кода и отвори вратата към тунела.

— Как изписваш «А» с пръсти? — попита тя, когато пристъпиха в тунела.