Единствена любов

Докато стигнат до скритата врата под главното стълбище, вече бяха на «Д». «И»-то ги отведе до хладилника. На «М» вече започваха да правят сандвичи... Но тъй като ръцете им бяха заети с печената пуйка, майонезата, марулята и хляба, не постигнаха по-нататъшен прогрес с азбуката. Докато се хранеха, също не успяха да минат много букви, само «Н», «О» и «П». Но той виждаше, че тя се упражнява наум. Беше заковала поглед в пространството, като очевидно повтаряше мислено онова, което й бе показал.

Хекс учеше бързо, което не беше изненадващо. Раздигането на масата ги преведе през «Р» до «Ч» и точно излизаха от кухнята, когато той й показа «Ю» и «Я».

— Тъкмо щях да тръгвам да те търся — каза Зи от входа на трапезарията — Рот свиква събрание веднага. Хекс, ти със сигурност ще искаш да присъстваш.

Братът се обърна, изтича през фоайето по мозаечния под с ябълковото дърво и се запъти нагоре по главното стълбище.

— Кралят ви често ли свиква събрания по средата на деня? — попита Хекс.

Джон поклати глава и едновременно произнесе с устни и изписа:

— Нещо става.

Забързаха нагоре по стълбите, като изкачваха по две стъпала наведнъж. На втория етаж всички братя се бяха скупчили в кабинета на Рот, а кралят седеше на трона на баща си зад бюрото. Джордж се беше свил на кълбо до господаря си, който го чешеше по главата с едната си ръка, докато с другата подхвърляше нож за писма във формата на кинжал.

Джон застана встрани и то не само защото това беше единственото свободно пространство при толкова много огромни мъже в помещението. Искаше да е близо до вратата.

Настроението на Хекс беше напълно променено.

Ако трябваше да сравни чувствата с дрехи, тя все едно беше заменила памучната си нощница с метална ризница. Застанала до него, прехвърляше нервно тежестта си от единия крак на другия, но и той се чувстваше по същия начин.

Джон се озърна наоколо. В другия край на помещението Рейдж свали обвивката на една близалка, а Ви запали ръчно свита цигара, докато набираше Фюри по телефона. Рив, Тор и Зи крачеха напред-назад, а Бъч беше седнал на любимото си канапе, облечен в копринена пижама. Куин стоеше прав в близост до светлосините завеси и очевидно съвсем скоро беше имал сексуално изживяване. Устните му бяха червени, косата му бе разрошена от многократно прокарвани през нея пръсти, а тениската му беше само донякъде прибрана в панталона и висеше отпред.

Което повдигаше въпроса дали ерекцията му все още е набъбнала.

Къде ли беше Блей, зачуди се Джон. И с кого ли се беше забавлявал Куин?

— Ви е получил интересно съобщение, оставено на гласовата ни поща — когато Рот заговори, тъмните му очила се насочиха към събралите се, макар че той беше напълно сляп зад тях. — Вместо да ви преразказвам, най-добре той да ви го пусне.

Вишъс пъхна цигарата между устните си, а пръстите му затанцуваха по бутоните на телефона, въвеждайки цифри и пароли.

И после Джон чу гласа. Този противен и гнусен глас.

— Обзалагам се, че не сте очаквали отново да чуете нещо от мен — тонът на Леш издаваше мрачно задоволство. — Изненада, нещастници. И познайте какво. Каня се да ви направя услуга. Може би ще ви е интересно да научите, че тази нощ беше осъществено масово приемане на членове в Обществото на лесърите. В една фермерска къща на шосе 149. Случи се около четири сутринта, така че ако си размърдате задниците и поемете натам веднага след падането на нощта, може да ги заварите все още да повръщат из къщата. За ваша информация, носете гумени ботуши... Голяма кочина е. О, и кажете на Хекс, че още усещам вкуса й...

Ви спря записа.

Устните на Джон се отдръпнаха, за да разкрият удължените му кучешки зъби и той издаде беззвучно ръмжене, а картината на стената зад гърба му завибрира. Джордж изскимтя, Рот го потупа успокоително и насочи ножа за писма напред.

— Ще получиш своя шанс за разплата, Джон. Кълна се в гроба на баща си. Но сега се нуждая от ясната ти мисъл.

Беше по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. Да потисне жаждата си за мъст беше като да се опита да обуздае питбул с едната ръка зад гърба.

Хекс се намръщи и скръсти ръце пред гърдите си.

— Разбрахме ли се? — настоя Рот.

Когато най-накрая Джон подсвирна в знак на съгласие, Вишъс изпусна облак дим от устните си и прочисти гърло.

— Не остави конкретен адрес за въпросната касапница. Опитах се да проследя номера, от който се обади, но не стигнах до нищо.

— Имам следния въпрос — намеси се Рот. — Какво става, по дяволите? Той е водач на лесърите. Ако иска да демонстрира, че е най-големият храбрец от всички, хубаво, но на мен не ми прозвуча така.

— Доносничи — Вишъс угаси цигарата си в един пепелник. — На мен така ми звучи... Макар че не бих заложил топките си за това.

Сега, когато Джон беше обуздал звяра в себе си и беше способен да разсъждава трезво, той беше склонен да се съгласи с Ви. Леш беше егоцентричен и на него можеше да се вярва колкото на гърмяща змия, но ако не можеше да се разчита на морала му, то със сигурност можеше да се заложи на нарцисизма му, а това правеше копелето толкова предсказуемо.