Единствена любов

И може би малко ръчна работа насаме, когато образите станеха прекалено живи.

Поне от страна на Куин.

Всичко това, обаче, беше приключило когато Блей постави точката, осъзнавайки, че е гей и че е влюбен. Куин не беше одобрил избора му. Момче като Блейлок заслужаваше много повече.

И както изглежда, беше поел по верния път. Сакстън беше мъж с качества. Във всяко отношение.

Копеле.

Куин погледна към огледалото над умивалника, но не можеше да види нищо, защото в банята и стаята му цареше непрогледен мрак. И не беше ли по-добре, че не успяваше да зърне отражението си? Животът му беше една лъжа и в тихи моменти като този той го осъзнаваше с такава яснота, че стомахът му се свиваше на топка.

Плановете за остатъка от дните му. О, какви велики планове! Съвсем обикновени и «нормални» планове за бъдещето. Включващи достойна жена, а не постоянна връзка с мъж. Но въпросът беше в това, че мъже като него с някакви дефекти. като да речем един син и един зелен ирис. бяха презирани от аристокрацията и приемани като генетична грешка. Те бяха позор, който трябваше да бъде скрит, срамна тайна, която трябваше да бъде погребана. Прекара години от живота си, наблюдавайки как сестра му и брат му бяха поставяни на пиедестал, докато всеки, кръстосал пътя си с неговия, бързо изпълняваше ритуала против уроки от лош поглед, за да се предпази от злото. Собственият му баща го беше ненавиждал.

Така че не беше нужен специалист с дипломи на стената, за да разбере, че той просто искаше да бъде «нормален». Да се установи с някоя жена от добро потекло — стига да успееше да открие такава, склонна да преглътне генетичния му дефект — беше жизненоважна мисия, която би му позволила да си прикачи този етикет. Беше наясно, че ако започнеше връзка с Блей, това нямаше да се случи. Също така знаеше, че правеха ли секс дори веднъж, никога нямаше да го напусне.

Не че братята не приемаха хомосексуалността. Те нямаха проблем с нея. Вишъс бе спал с мъже и на никого не му мигваше окото заради това, нито пък го съдеха. Изобщо не ги беше грижа. Той беше просто техният брат Ви.

Куин също от време на време беше прекрачвал границата, просто така, на шега и те бяха наясно, но не ги беше грижа.

За глимерата, обаче, имаше значение.

Влудяваше го фактът, че все още го интересуваха онези нещастници. Сега, когато семейството му вече го нямаше, и малкото оцелели от аристокрацията бяха разпръснати по Източния бряг, той нямаше никакъв контакт с тази паплач. Но беше прекалено добре тренирано куче, за да е способен да забрави за съществуването им.

Просто не можеше да разкрие истинската си същност.

Каква ирония! Външността му беше на расов мъж. А отвътре бе същинска пеперудка.

Изведнъж му се прииска да счупи огледалото, въпреки че то отразяваше само сенки.

— Господарю?

Той стисна здраво очи в мрака.

По дяволите, беше забравил, че Лейла е все още в леглото му.

49.

Хекс не беше съвсем сигурна точно коя фермерска къща търсеше и затова се материализира в залесена територия в близост до шосе 149, а после използва обонянието си, за да разбере в каква посока да поеме. Вятърът духаше от север и когато долови съвсем лек мирис на бебешка пудра, тя последва миризмата, като се дематериализираше на интервали от по сто метра в пустото и неугледно зимно царевично поле. Чувстваше в ноздрите си аромата на пролетта, а слънчевите лъчи топлеха лицето й, когато студеният вятър не щипеше кожата. По голите клони на дърветата се виждаха светлозелени пъпки, подмамени от по-топлите часове на денонощието.

Прекрасен ден.

За убийствена мисия.

Когато вонята на лесъри беше единственото, което успяваше да долови, тя извади един от ножовете, дадени й от Вишъс. Знаеше, че е много близо... Прие форма до редица кленови дървета и замръзна на място.

— О... По дяволите!

Бялата фермерска къща не представляваше нещо, за което да си струва да пишеш в писмо до майка си. Проста овехтяла постройка в близост до царевично поле, заобиколена от няколко бора и храсти.

Добре, че все пак имаше морава пред къщата.

Иначе петте полицейски коли, паркирани една до друга отпред, нямаше да могат да отворят вратите си. Използвайки уменията си на симпат, тя се прикри, промъкна се до един от прозорците на къщата и погледна вътре.

Точно навреме. Успя да види как един от колдуелските пазители на реда повръща в кофа.

И не че нямаше причина за това. Къщата сякаш бе потопена в човешка кръв. Всъщност без думата «сякаш». Имаше толкова много кръв, че тя усещаше металически вкус в устата си, макар да беше отвън на чист въздух. Вътрешността на къщата приличаше на кървав басейн.

Полицаите се разхождаха из дневната и столовата, като внимателно подбираха къде стъпват не само защото беше местопрестъпление, но и защото очевидно не искаха лепкавата гадост да оплеска панталоните им. Труповете, обаче, липсваха. Нямаше нито едно тяло.

Или поне на пръв поглед.

Но в къщата все пак имаше новоприети лесъри. Шестнайсет на брой. Но тя не можеше да ги види, както и ченгетата, макар че според онова, което чувстваше, те стъпваха директно отгоре им.

Дали това не беше прикритието на Леш?