Единствена любов

Блей затвори очи и вдиша.

— Съгласен съм.

50.

— Вие двамата какво правите тук, по дяволите? — изсъска Хекс и свали кинжала си.

Изражението на Трез насреща й красноречиво показваше колко излишен е въпросът й.

— Рив ни се обади.

Както винаги Ай Ем стоеше мълчалив до брат си. Само кимна и скръсти ръце пред гърдите си, като създаваше отлично впечатление за здраво вкоренен в земята дъб, който няма намерение да ходи никъде. И докато сенките я гледаха отгоре, заради високия си ръст, бяха спуснали защитата си, правейки телата и гласовете си достъпни единствено за нея.

За миг тя съжали за тази им предпазливост, тъй като беше трудно да сриташ някого в топките, ако той се намира във формата си на призрак.

— Няма ли да се прегърнем? — промърмори Трез, докато оглеждаше лицето й. — Толкова отдавна не сме се виждали.

Тя му отговори, като използва честота, която нито хората, нито дори лесърите бяха способни да доловят.

— Не си падам по прегръдките.

В следващия миг изруга и все пак обви ръце около телата на двамата братя. Сенките бяха изключително потайни по отношение на емоциите си и беше много по-трудно, в сравнение с хората и дори с вампирите, да бъдат разчетени, но тя можеше да усети болката им заради онова, през което беше преминала.

Тя понечи да се отдръпне, но Трез я стисна здраво и потрепери.

— Аз. Мили боже, Хекс. Не вярвахме, че ще те видим отново.

Тя поклати глава.

— Спри. Моля те. Моментът никога не е подходящ за такива сантименталности, а това определено не е и мястото. Обичам и двама ви и съм добре. Така че да спрем дотук.

Е, относително добре. Стига да не мислеше за Джон, който стоеше в имението, неспособен да предприеме нищо, и без съмнение вече беше стигнал до състояние на лудост. Благодарение на нея. Историята се повтаряше.

— Ще спра, преди да стана досаден — Трез се усмихна, а белите му зъби се откроиха на фона на абаносовата му кожа. — Просто сме щастливи, че си добре.

— Естествено. Иначе нямаше да съм тук.

— Не съм сигурен в това — измърмори той под нос, докато двамата с брат му надничаха през прозореца. — Охо! Някой добре се е повеселил тук.

Остър порив на вятъра донесе пресен талаз от миризма на бебешка пудра, който идваше от нова посока, и тримата извърнаха глави. По черния път към къщата се движеше кола, чието място в никакъв случай не беше сред царевичните полета. Хондата «Сивик» изглеждаше като претърпяла пластична операция и после разкрасена с грим в стил «Плейбой». Със заден спойлер и броня, достигаща до осем сантиметра от земята, при това боядисана в сиво, розово и ослепително жълто, тя приличаше на момиче от Средния запад, попаднало в порно индустрията. Но странно, изражението на лесъра зад волана никак не подхождаше на красавицата, която караше. Като че някой току-що се беше изпикал в резервоара му.

— Обзалагам се, че това е новият водач на лесърите — заяви Хекс. — Няма начин Леш да допусне вторият в командването да има такава кола. Прекарах с този кучи син четири седмици и знам, че иска целият свят да се върти около него.

— Промяна в ръководството — кимна Трез. — Често им се случва.

— Трябва да последвате тази кола — отвърна тя. — Бързо, тръгвайте след него.

— Не можем да те оставим. Нареждане от шефа.

— Шегуваш ли се? — Хекс премести поглед от хондата към къщата и после обратно към отпътуващата кола. — Вървете! Трябва да го проследим.

— Не. Освен ако и ти не искаш да ни придружиш... А после ще ти помогнем, нали Ай Ем?

Другата сянка кимна веднъж, а Хекс се почувства, сякаш блъскаше с юмрук по стената, на която се беше облегнала.

— Това е нелепо.

— Не бих казал. Чакаш да се появи Леш и знам, че няма просто да разговаряш с него. Така че е изключено да те оставим. И не си прави труда да ми излизаш с номера, че не съм ти шеф. Имам избирателна глухота.

В този момент Ай Ем също заговори.

— Наистина има.

Хекс закова поглед в регистрационния номер на хондата и си помисли, че ако сенките не бяха тук, тя така или иначе би останала на мястото си. Просто щеше да запомни номера и да я проследи по-късно.

— Бъди полезен поне с нещо и ми подай телефона си — тросна се тя.

— Пица ли ще поръчваш? Гладен съм — Трез й подаде своето блекбери. — Искам много месо на моята. Брат ми предпочита със сирене.

Хекс намери Рив в списъка с контакти и го набра, защото това беше най-бързият начин да влезе във връзка с братята. Когато се включи гласовата поща, тя продиктува номера и даде описание на колата с молба Вишъс да я открие, а после прекъсна връзката и върна телефона обратно на Трез.

— Значи без пица? — промърмори той. — Нали знаеш, че правят доставки навсякъде?

Тя преглътна една ругатня и се сети, че Вишъс й беше дал телефон. По дяволите... Не беше достатъчно съсредоточена в тази ситуация.

— Май се включва и друг отдел — отбеляза Ай Ем.

Погледът й се насочи към пътя, по който се зададе кола без обозначителни знаци и спря пред къщата. Появилият се отвътре детектив й беше познат. Хосе де ла Крус.