Единствена любов

Леш се обърна, за да излезе, но не успя да мине през вратата. Тялото му рикошира и се блъсна в срещуположната стена, а пред очите му проблеснаха светли петна и той почувства прилив на енергия.

Отне му известно време да си обясни случващото се. И после му стана ясно. Онова, което беше дал на проститутката, се беше върнало при него. Значи така действаше, помисли си той и си пое дълбоко въздух, като вече не се чувстваше като мъртвец на ролкови кънки.

Каквото и да прободеше със стоманеното острие, то се връщаше обратно при изпращача, така да се каже. Е, това беше вярно, в случай че тайното оръжие на Братството не се добереше по-напред до жертвата. Бъч О'Нийл беше ахилесовата пета на Омега. Той беше способен да предотврати това повторно сливане, като погълне цялата същност, вдъхваща живот на убийците.

Тъй като току-що беше изпитал възраждащия порив, вече знаеше каква заплаха представлява Бъч О'Нийл. Ако не си прибереш кубчетата обратно, няма с какво да строиш кули. и по-лошото — кутията ти за играчки се изпразва. И после какво? Изчезваш.

Да, беше важно да стои далеч от това копеле Бъч. Наистина полезна информация. Запъти се към гаража и се качи в мерцедеса, като се насочи към центъра на града. Беше малко след единайсет и половина сутринта и наоколо беше пълно с костюмари с вратовръзки. Потокът от пешеходци спираше на бордюра, изчакваше зелената светлина и после се втурваше през улицата пред самите брони на колите. Хората с техните вирнати брадички и погледи, вперени право напред, бяха толкова самонадеяни, сякаш не съществуваше нищо друго освен предстоящата среща, обяд или друга глупава цел, която си бяха поставили. Искаше му се да натисне газта и да ги прегази до един, но си имаше достатъчно грижи и по-важни неща, за които да изразходва времето си. Неговата дестинация беше «Трейд Стрийт» с клубовете и баровете по нея. Тази част на града, за разлика от бизнес центъра, щеше да бъде мъртва в ранните часове на деня.

Насочи се към реката. Беше ясно, че двете части на града функционираха подобно на Ин и Ян, когато ставаше дума за посещаемост. Високите административни сгради с остъклените си фасади и метални конструкции блестяха гордо на слънчевата светлина. В района на мрачните улици и неоновите надписи обаче градът приличаше на употребена стара курва — мръсен, долнопробен и унил.

Бизнес центърът беше пълен със забързани и целеустремени хора, а кварталът с клубовете едва ли можеше да се похвали и с неколцина безделници в този час.

А на него точно това му беше нужно.

Насочи се към двата моста на Колдуел и отмина един празен терен, заобиколен с метална ограда. Но не можеше да не намали. Боже... Тук се беше намирал «Зироу Сам», преди да се превърне в купчина отломки. Табелата отпред обявяваше имота за продан. Не се ли получаваха нещата именно така? Природата не търпеше вакуум. Ако новият клуб, който щяха да построят тук, го сполетеше същата съдба като заведението на Рив, на мястото му щеше да изникне друг. Нещо подобно на ситуацията с баща му. За нула време беше заменил Леш с някой, който идеално пасна на мястото му. По дяволите, това го караше да се чувства незначителен. Наистина се чувстваше така.

Не му отне много време да открие под мостовете онова, което търсеше. Щеше му се да не му е необходимо. Огледът на района бързо разкри пред него трагедията на хора, спящи в кашони или изгорели коли. Помисли си, че са като бездомни кучета — търсещи храна, наплашени от живота, страдащи от какви ли не заболявания. Даже и по отношение на крастата си приличаха.

Той не беше особено придирчив, нито пък те. Скоро в колата до него седеше жена, която издаваше звуци на възторг и задоволство, но не заради кожения салон, а заради пликчето с кокаин, което й даде. Първо го пробва с кутрето си, а после започна да го смърка, а той я откара до една мрачна ниша край бетонените основи на новостроящ се мост.

Успя да смръкне само веднъж.

Той мигом се нахвърли върху нея и дали заради острата му нужда или заради физическата й слабост, но успя да я накара да кротува, докато пиеше. Кръвта й имаше вкус на помия от миялна машина.

Когато свърши, слезе от колата, заобиколи и я изтегли навън за яката. Кожата й поначало беше бледа, а сега беше сива като бетона. Скоро щеше да е мъртва, ако вече не се беше случило.

Той поспря и се загледа надолу в лицето й, преценявайки дълбоките бръчки и спуканите капиляри, които й бяха придавали нездрава руменина. Някога е била бебе. Била е млада само преди няколко години. Времето и преживяното със сигурност я бяха сломили и сега щеше да умре като животно, сама на мръсната земя.

След като я пусна, той посегна и затвори очите й. Мили боже...

Вдигна ръка и през дланта се загледа навън към реката. Вече нямаше гниеща плът, а само тъмен силует. с формата на ръката, която някога беше използвал, за да пише, да удря и да шофира.

Дръпна нагоре ръкава на шлифера си и видя, че китката му все още имаше плътност. Изпълни го усещане за сила, а загубата на кожата вече не беше нещо, за което да скърби, а по-скоро причина да ликува.