Единствена любов

— Какво има? — попита Трез, когато тя започна да нервничи.

— Нищо. Просто съм в бойна готовност, а наоколо няма мишена.

— Глупости.

— И няма да е зле да сложим точка на този разговор.

Десет минути по-късно тя отново се взираше в часовника на стената. Повече не можеше да понася това.

— Ще се върна обратно в имението на Братството за половин час — рече тя. — Вие останете тук и ми се обадете, ако някой се появи.

Даде им номера си, а те бяха достатъчно любезни да не задават въпроси. Но пък сенките, подобно на симпатите, умееха да разгадават състоянието на околните.

— Разбрано — отговори Трез. — Ще се свържем с теб в секундата, когато нещо се случи.

Тя се дематериализира и прие форма пред къщата на Братството. Мина по чакъла и се озова пред достойните за базилика стълби. След като влезе във вестибюла, погледна към обектива на камерата.

След миг Фриц отвори вратата и се поклони.

— Добре дошли у дома, мадам.

Думата «дом» я накара да потръпне.

— А... благодаря — тя огледа празното фоайе. — Ще се кача горе.

— Подготвих ви стаята, в която бяхте отседнали преди.

— Благодаря — но тя не отиде там.

Водена от усещането за кръвта на Джон, тя изтича по главното стълбище и се запъти към спалнята му. Почука, изчака и като не получи отговор открехна вратата към тъмната стая. Чу шума от душа. Срещу нея върху килима се виждаше вертикална светла ивица, подсказваща, че той е в банята.

Мина по ориенталския килим, като съблече коженото си яке и го хвърли на един стол. Стигна до банята и отново почука. Без да се поколебае. Силно.

Вратата се отвори рязко от само себе си и разкри влажния въздух и приглушеното осветление, идващо от лампите над джакузито. Джон стоеше в душ кабината с лице към нея, а водата се стичаше надолу по гърдите, корема и бедрата му. Възбуди се в мига, в който очите им се срещнаха, но той не помръдна и не изглеждаше доволен, че я вижда.

Всъщност, горната му устна се изкриви в гримаса и той изръмжа, но това не беше най-лошото. Емоционалната му решетка беше затворена за нея. Той я блокираше и Хекс дори не беше сигурна дали беше наясно, че го прави. Не можеше да се докосне дори до частица от онова, което преди беше чувствала така ясно. Хекс вдигна дясната си ръка и изписа нескопосано.

— Върнах се.

Веждите му помръднаха. А после започна да пише с пръсти гладко и бързо.

— Предполагам с информация за Рот и братята. Сигурно се чувстваш като герой. Поздравления.

Той спря водата, излезе от кабината и се протегна за кърпа. Не се покри, а просто се избърса и при всяко негово движение не беше трудно да се забележи възбудата му. Никога не беше вярвала, че ще дойде момент да проклина периферното си зрение.

— Не съм говорила с никого — заяви тя.

Това го накара да спре насред движението, докато бършеше гърба си, като естествено тази поза накара мускулите на гърдите и корема му да изпъкнат още по-ясно. После той преметна небрежно кърпата на рамото си и изписа:

— Защо дойде тук?

— Исках да те видя — болката в гласа й я накара да се разкае, че не беше използвала езика на знаците.

— Защо?

— Тревожех се...

— Искаше да видиш как го понасям ли? Искаше да знаеш как се чувствам, след като прекарах последните седем часа в безпокойство дали си жива...

— Джон.

Той дръпна кърпата и я размаха във въздуха, за да я накара да млъкне.

— Искаше да знаеш как понасям мисълта, че се биеш сама, или си мъртва, или още по-лошо — попаднала си отново там, където беше? Или може би симпатската ти страна има нужда от малко отмора и развлечение?

— Боже, не.

— Сигурна ли си? Не носиш обръчите си. Може би задоволяваш глада си, като се връщаш тук...

Хекс се обърна и се насочи към вратата, неспособна да се справи с многобройните си емоции, задушавана от гняв и огорчение. Джон я хвана за ръката и тя се озова до стената, притисната от тялото му, а той започна да изписва пред самото й лице.

— О, не, няма да ти се удаде да избягаш. След като ме накара да премина през всичко това, няма да избягаш само защото не можеш да се справиш с кашата, която сама си забъркала. Аз нямах възможността да избягам от днешния ден. Наложи ми се да остана тук като в капан и сега ще ти върна жеста.

Тя искаше да фокусира очите си върху нещо друго, за да не може да следи изписваното от ръцете му.