Единствена любов

— Искаш да знаеш как съм? Абсолютно непоколебим, ето как се чувствам. Предишната вечер с теб достигнахме много важен момент. Казваш, че имаш право да тръгнеш след Леш? Аз също имам това право.

Съблекалнята, помисли си тя. Предателството, за което тя не знаеше подробности, но чувстваше, че беше пряко свързано със случилото се с Джон, когато е бил млад, самотен и беззащитен.

— Ето каква е сделката и тя не подлежи на преговори. Ще работим заедно, за да го открием, заловим и убием. Ще работим като екип, което означава, че където е единият, там ще е и другият. И накрая, който го притисне на земята, ще получи честта. Така стоят нещата.

Хекс въздъхна с облекчение. Верният отговор й хрумна на момента. Не и беше харесало да бъде в онази фермерска къща без него. Не й се струваше редно.

— Дадено — отговори.

По лицето му не пролича изненада или задоволство... което й даде да разбере, че каквото и да беше планирал при отрицателен отговор от нейна страна, то беше нещо крайно.

Но после веднага разбра защо той беше толкова спокоен.

— След като всичко свърши, всеки ще поеме по пътя си. Приключваме един с друг.

Кръвта се отдръпна от лицето й и изведнъж краката и ръцете й станаха безчувствени. Което беше глупава реакция. Предложението му беше възможно най-добрата уговорка и най-добрият изход от ситуацията. Двама бойци щяха да работят заедно и когато постигнеха целта си, между тях не беше нужно да остава каквато и да било връзка.

В действителност, след края на кошмара с Леш, тя си беше представяла бъдещето именно по този начин. Да се добере до кучия син и го убие. А после да приключи с това фиаско, наречено живот.

Бедата беше. че така ясните й по онова време планове постепенно се бяха размили. По пътеката, която беше начертала в ума си, когато се беше освободила, постепенно се бяха появили препятствия, нямащи нищо общо с намеренията й, а по-скоро с голия мъж срещу нея.

— Добре — произнесе дрезгаво. — Става.

Това вече предизвика реакция у него. Тялото му се отпусна върху нейното и той опря ръце в стената от двете й страни. Когато очите им се срещнаха, тялото й се изпълни с топлина.

Когато ставаше дума за Джон Матю отчаянието й действаше като запалена клечка кибрит в резервоар с бензин. И ако се съдеше по движението на таза му, той се чувстваше по същия начин.

Хекс вдигна ръка и стисна врата му. Тя не беше нежна, когато го придърпа надолу към себе си, нито пък той, когато впиха устни един в друг, а езиците им не толкова се срещнаха, а по-скоро започнаха дуел. Когато тя чу внезапен шум от разкъсване, осъзна, че той беше хванал тениската й и беше съдрал предницата й надве. Голите й гърди изскочиха, докоснаха неговия гръден кош и зърната й се отъркаха в кожата му, а женствеността й жадуваше отчаяно за него. По дяволите с отчаянието, потребността й да го поеме в себе си стигаше по-далече от това. Празнотата, която чувстваше, когато бе далеч от него, беше истинска агония.

Кожените й панталони бяха на земята само след секунда. После с един бърз скок тя се оттласна от земята и обви крака около кръста му. Посегна надолу и го намести, а после заби пети в задните му части и направи проникването реалност. Пенисът му потъна дълбоко и тя го погълна изпяло. Плъзгането му навътре беше достатъчно да я доведе до див оргазъм.

Изживяното облекчение я накара да оголи кучешките си зъби, а Джон прекъсна целувката им и отметна глава назад, за да й предостави вената си.

Ухапването беше неописуемо. Мощта, струяща от него, беше зашеметяваща. Тя я поглъщаше със силни засмуквания, а той се движеше в нея, като отново я беше довел до ръба на екстаза и беше готов да я запрати надолу в един луд полет, който нямаше да завърши с твърдо приземяване... Последва я в този божествен скок без парашут, а възбудата му потръпваше в нея, достигнал до оргазъм.

Имаше една много кратка пауза. И после Джон отново започна да се движи. Не, носеше я към леглото в тъмната стая, а крачките му го караха да прониква по-дълбоко в нея и после да се отдръпва леко.

Тя се стараеше да запомни абсолютно всяко усещане, като складираше всичко дълбоко в съзнанието си, правейки мига вечен, благодарение на съкровището, наречено памет. И когато той се настани върху нея, тя направи същото като него — предложи му вената си и така те щяха да се превърнат в най-могъщия възможен екип.

Партньори.

Просто не постоянни.

52.

Докато Джон проникваше в Хекс, през съзнанието му набързо премина спомена за онзи миг в банята, когато беше чакал тя да се съгласи с предложението му.