Единствена любов

За час от секундата той едва не изръмжа, а собственическото му чувство го караше да иска да паркира джипа си между тях... Но после осъзна, че прегръдката им имаше медицински причини. Сакстън видимо не можеше да стои на краката си, а лицето му очевидно беше използвано вместо боксова круша.

Сега Куин изръмжа по различна причина.

— Кой ти причини това, по дяволите?

Едва ли е било семейството му. Родителите на Сакстън нямаха проблем със сексуалните му предпочитания.

— Кажи ми — настоя той. Освен това искаше да знае от къде на къде Блей си въобразяваше, че може да води външно лице не просто в седалището на Братството, но и в дома на Първото семейство.

Но въпрос номер три — Как беше? — щеше да си остане там, където се намираше в момента. Заседнал в гърлото му.

Сакстън се усмихна. Или поне лицето му се изкриви в някакво подобие на усмивка. Горната му устна никаква я нямаше.

— Някакъв човешки боклук. Да не влагаме емоции, става ли?

— По дяволите. И какво правиш тук с него? — Куин се взря в Блей, като се опитваше да не търси следи от одраскване по лицето му. — Той не бива да идва в тази къща. Не можеш да го водиш тук.

Тирадата му беше прекъсната от гласа на Рот, който се разнесе над главата му. Дълбокият баритон на краля изпълни цялото фоайе.

— Блей изобщо не се е шегувал за теб. Добре са те наредили, а, синко?

Сакстън издаде хрип и се поклони с усилие.

— Ваше Величество, простете ми, че не се представям в по-приемлив вид. Много сте любезен, че ме приемате тук.

— Когато трябваше, ти постъпи, както беше редно. Сега мога да се реванширам. Все пак трябва да те предупредя, че нарушиш ли по някакъв начин покоя на дома ми, ще ти отрежа топките и ще те нахраня с тях.

Обичам Рот, помисли си Куин.

Сакстън се поклони отново.

— Разбрано.

Рот не погледна надолу, тъмните му очила останаха вперени напред, като че ли се взираше във фреските на тавана. Но въпреки слепотата си, той не пропусна нищо.

— Подушвам, че Куин има кафе, което ще ти дойде добре, а Фриц ти е приготвил спалня. Искаш ли нещо за ядене, преди да започнеш храненето?

Храненето? Храненето!?

Куин не понасяше да не бъде в час. Дори когато опираше до дреболии като това какво се готви за вечеря. Сакстън, имението, Блей и нечия вена? Липсата на информация по всички тези въпроси изостри кучешките му зъби.

Сакстън се поклони отново.

— Наистина сте много любезен домакин.

— Фриц, дай му храна. Избраницата ще пристигне всеки момент.

Вена на Избраница? Боже, какво точно беше сторил Сакстън за краля? Чий задник беше спасил?

— Нашата лекарка ще те прегледа — Рот вдигна длан. — Не. Мога да подуша болката, която изпитваш... Усещам я в синусите си като комбинация от керосин и пресни чушки. Сега действай. Погрижи се за себе си, а по-късно ще поговорим.

Рот и Джордж им обърнаха гръб, а останалите тръгнаха след иконома, който бавно ги поведе нагоре по главното стълбище. Когато стигна до площадката, възрастният доген спря, за да изчака накуцващия Сакстън и използва времето да полира с бялата си кърпа извитите месингови орнаменти на парапета.

Тъй като нямаше какво друго да прави, освен да чака, Куин отвори кутийката аспирин и взе няколко таблетки. През отворената врата на кабинета на краля видя, че Джон и Хекс разговарят с Рот и Вишъс. Четиримата стояха над опъната на бюрото карта.

— Имението е наистина впечатляващо — отбеляза Сакстън, който беше спрял, за да си поеме въздух.

Докато се облягаше на Блей за опора, той изглежда пасваше идеално в прегръдките му. Направо перфектно.

Жалко копеле.

— Господарят Дариъс го построи — Фриц се озърна наоколо с остарелите си влажни очи, преди да се съсредоточи върху мозайката с ябълковото дърво на пода във фоайето. — Винаги е искал Братството да се събере тук... Проектира тази сграда именно с такава цел. Би бил толкова доволен.

— Да продължаваме — отвърна Сакстън. — Нямам търпение да видя и останалото — насочиха се към коридора със статуите. Отминаха стаята на Тор. После стаите на Джон Матю и Куин. После тази на Блей.

И точно съседната врата.

Защо не още по-нататък?, помисли си Куин. Като например в мазето.

— Ще ви донеса поднос с храна — Фриц влезе в стаята, за да се убеди, че всичко е наред. — Наберете звезда едно, ако имате нужда от нещо, преди да съм се върнал или по всяко друго време.

Икономът се поклони и излезе, като ги остави в напълно неловко положение. Нещата не се подобриха, когато Блей отведе Сакстън до леглото и му помогна да легне. Кучият син носеше прекрасен сив костюм. С жилетка. Което накара Куин с неговите дрехи, които му бяха послужили като спален чувал предишната нощ, да се чувства, сякаш бе изпълзял от кофа за смет.

Изпъна рамене, за да е очевидно, че бие Сакстън поне по отношение на ръста, и каза:

— Били са онези типове от бара за пури, нали? Мръсни задници.

Блей се напрегна, а Сакстън се засмя леко.

— Значи нашият общ приятел Блейлок ти е разказал за срещата ни? Чудех се какво прави с телефона ми в банята.