Единствена любов

Пакетът с килограм кокаин трябваше да бъде разфасован за улична продажба още преди дни, но после светът се беше объркал и той беше останал именно там, където господин Д. го беше поставил.

Леш обърса ножа в панталона си и проби пакета в ъгъла, а после пъхна вътре върха на острието. Засмърка прашеца директно от стоманената повърхност, първо с дясната, а после с лявата от несъществуващите си ноздри.

За по-голяма сигурност повтори упражнението.

И... после още веднъж.

Подсмръкна няколко пъти, за да задържи кокаина на мястото му, а завладелият го прилив на енергия наистина му помогна да се изправи на крака въпреки повръщането и припадъка. Защо имаше такива проблеми беше истинска загадка. Може би причината беше в кръвта на онази отрепка или се дължеше на промяната в биохимията на Леш. При всички случаи белият прашец в багажника щеше да му е нужен, докато нещата се стабилизираха.

Определено му действаше добре. Чувстваше се чудесно.

След като скри запасите си обратно в нишата, той се върна при наркомана. Студът забавяше изтичането на кръвта, а да чака тук, докато нещастникът кървеше, не беше особено умна идея, колкото и добре да бяха скрити под моста. Възползвайки се от значителния прилив на сили, той отиде до онзи, с когото се беше държал като Ханибал Лектър, разпра мърлявото му яке и накъса тениската му на ленти, подходящи за превръзки.

Майната му на баща му.

Майната му на онова малко лайно.

Той щеше да си създаде собствена армия. Като започнеше с този пристрастен към наркотиците здравеняк.

Не му отне много време да превърже раните на мъжа, а после го вдигна и го хвърли в багажника с цялата грижливост, която някой таксиметров шофьор би проявил към евтин куфар.

Подкара колата и излезе изпод моста, а очите му не спираха да се стрелкат наоколо. Но дявол да го вземе. Всяка кола, която виждаше, и по страничните пътища, и по магистралата, всички до една бяха автомобили на колдуелската полиция без обозначителни знаци.

Беше абсолютно сигурен в това. Всички бяха полицаи. Хора със значки, хвърлящи погледи към колата му. Полиция. Колдуелската полиция.

По пътя към ранчото премина през всички светофари на червено и когато се налагаше да натисне спирачка, се взираше право напред, като се молеше полицаите пред него и зад гърба му да не усетят умиращия в багажника му и наркотиците.

Щеше да му коства прекалено много усилия да се справи със ситуацията, ако бъдеше спрян. Най-сетне бе дошъл на себе си, всеки удар на сърцето му пращаше кокаина да препуска с подковани обувки към мозъка му, създавайки какофония от творческо вдъхновение.

Момент. За какво беше мислил?

Какво значение имаше? Из съзнанието му кръжаха неясни мисли, заформяха се планове и после се разпадаха. Но всяко хрумване беше гениално. Бенлоиз. Трябваше да се добере до Бенлоиз и да възстанови контактите си с него. Да създаде повече собствени лесъри. Да открие онзи малък мухльо, да го наръга и да го прати обратно при Омега.

Да отмъсти на баща си.

Да чука отново Хекс.

Да се върне обратно във фермерската къща и да се бие с братята.

Пари, пари, пари... нужни му бяха пари.

Докато минаваше покрай един от парковете на Колдуел, кракът му отпусна леко газта. В началото не беше сигурен дали наистина виждаше онова, което си мислеше, че вижда. Или може би съзнанието му деформираше реалността заради действието на кокаина. Но не.

Случващото се сред сенките в близост до шадравана, му предлагаше неочаквана възможност, каквато той беше планирал сам да създаде.

Спря мерцедеса на едно от платените паркоместа, изключи двигателя и извади ножа си. Докато заобикаляше колата, донякъде осъзнаваше, че не разсъждава трезво, но въздействието на кокаина беше наистина приятно.

Джон Матю прие форма сред групичка дървета и храсти заедно с Хекс, Куин, Бъч, Ви и Рейдж. Запуснатата къща пред тях, обградена с жълта полицейска лента, изглеждаше като излязла от сериала «Закон и ред».

Макар че дори при съвършена операторска работа, човек не би успял да добие точна представа за мястото на престъплението, освен ако към телевизора нямаше монтиран сензор за миризма. Въпреки че се намираха на няколкостотин метра от къщата, вонята на кръв беше така силна, че спираше дъха. За да проверят максимално цялата информация, свързана с Леш, братята се бяха разделили на две групи — другите се бяха насочили към адреса, отговарящ на регистрационния номер на лъскавата хонда «Сивик». Трез и Ай Ем току-що си бяха тръгнали, за да се заемат със собствените си дела, но бяха готови да се върнат, ако ги повикаха. И по думите им, откакто Хекс си беше тръгнала, нямаше кой знае какво за докладване, освен че детектив Де ла Крус се беше върнал, беше прекарал в къщата около час и си беше тръгнал.