Единствена любов

Както и да е. Беше стигнал сам до това заключение. Беше получил едно-единствено съобщение. Едно нищо и никакво кратко съобщение, което не предлагаше почти никаква информация, дори не съдържаше поздрав.

Майната му! Наистина ли го беше грижа за телефонния етикет? Дотам ли беше паднал? Още малко и щеше да започне да носи дамско бельо под джинсите си.

Наложи си да се стегне и попита рязко:

— Те ли бяха?

Блей не каза нищо и Сакстън въздъхна.

— Да, боя се, че изпитваха непреодолима потребност да се изразят по-ясно. Е, поне главното шимпанзе в групата — той сведе клепачи и хвърли поглед към Блей. — Аз съм любовник, не боец.

Блей побърза да запълни мълчанието след тази малка бомба.

— Селена ще бъде тук всеки миг. Ще я харесаш.

Слава богу, че не е Лейла, помисли си Куин без абсолютно никаква причина.

Последвалата тишина имаше консистенцията на катран и миришеше на гузна съвест.

— Може ли да поговоря с теб? — обърна се Куин към Блей най-неочаквано. — Навън в коридора — това не беше молба.

Фриц пристигна с подноса, а Куин излезе от стаята и зачака в коридора с лице към една от статуите. А това го накара да се замисли как изглеждаше Блей гол. Отвори капачката на термоса и отпи от кафето, което изгори гърлото му, но продължи да пие.

След като Фриц си тръгна, Блей излезе от стаята и затвори вратата.

— Какво има?

— Не мога да повярвам, че го доведе тук.

Блей се отдръпна назад намръщен.

— Видя лицето му. Как можех да го оставя? Пострадал е зле, раните му не зарастват добре и трябва да се храни. А Фюри никога не би допуснал някоя от неговите Избраници да отиде в непознат дом. Тук е единственото безопасно място.

— Защо просто не му намери някоя друга? Не е нужно да е Избраница.

— Моля? — Блей се намръщи още повече. — Той ти е братовчед, Куин.

— Наясно съм с роднинската ни връзка — и с това колко дребнаво звучеше. — Просто не разбирам защо си правиш целия този труд заради него.

Глупости. Отлично знаеше защо.

Блей се обърна.

— Ще се връщам вътре...

— Той любовник ли ти е?

Това накара Блей да се закове на място. Той замръзна, като че беше някоя от гръцките статуи, а ръката му висеше във въздуха, протегната към бравата. После хвърли поглед през рамо със сурово изражение на лицето.

— Не е твоя работа.

Нямаше и следа от изчервяване и Куин въздъхна бавно от облекчение.

— Не е, нали? Не си бил с него.

— Остави ме на мира, Куин. Просто. ме остави на мира.

Вратата се затвори зад гърба му, а Куин изруга под нос и се запита дали някога щеше да бъде способен да го направи.

Не и в скоро време, прошепна глас в главата му. А може би никога.

53.

Леш се събуди с лице на земята, а някой преравяше джобовете му. Опита да се завърти, но нещо притисна здраво тила му и го задържа на място.

Длан. Човешка длан.

— Вземи ключа от колата! — просъска някой вляво от него. Бяха двама. Двама души, които воняха на дим от трева и застояла пот.

Когато ръката, претърсваща джобовете му, се прехвърли от другата му страна, Леш сграбчи мъжа за китката и с едно завъртане, последвано от скок, си размениха местата с копелето, опитващо се да го обере.

Мъжът зяпна от изненада, а Леш оголи зъби, нахвърли се върху жертвата си, захапа румената му буза и я отдели от костта. Изплю я бързо встрани и после прегриза гърлото на нещастника. Вик. Онзи, дал нареждането за ключовете, нададе отчаян вик... На който бързо беше сложен край, тъй като Леш извади ножа си, метна го по бягащия автокрадец и го заби точно в средата между плешките му. Кучият син се строполи на земята, а Леш сви дланта си в юмрук и удари по слепоочието мъжа, който го беше възседнал по-рано.

След като заплахата беше неутрализирана, Леш се олюля и се строполи на една страна, за да повърне отново. Не се намираше в най-прекрасното си състояние. Особено като се имаше предвид, че онзи, когото беше уцелил с ножа си, запълзя пъшкайки, очевидно решен да се измъкне. Леш си наложи да се изправи и се затътри към него. Надвеси се над наркомана, натисна задника му с крак и измъкна ножа си от тялото му. После го изрита, за да го обърне по гръб и вдигна ръка. Точно се канеше да забие острието в гърдите му, когато осъзна, че копелето е сложено доста добре. Тялото му беше изключително мускулесто. Ако се съдеше по трескавия му поглед, очевидно се друсаше, но беше достатъчно млад и последствията от зависимостта му още не бяха засегнали тялото му. Не беше ли това щастливата нощ на кучия син? Благодарение на хубавото си тяло, от труп той току-що се беше издигнал до лабораторен плъх.

Вместо да го наръга в сърцето, Леш преряза китките му и проби югуларната му вена. Червената кръв започна да се стича на земята, а мъжът запъшка. Леш погледна към колата си и тя му се стори отдалечена на километри.

Имаше нужда от сили. Имаше нужда.

Бинго.

Докато кръвта се отцеждаше от вените на типа, Леш се довлече до мерцедеса, отвори багажника и вдигна постелката на дъното. Панелът, покриващ нишата за резервната гума, обикновено се отместваше лесно. Хайде, събуди се.