Единствена любов

Когато тя погледна към него, той изписа:

— Ще се върнем в мига, в който падне нощта.

— Точно така.

Куин се събуди сам, тъй като беше отпратил Лейла обратно от Другата страна, след като си бяха поиграли още малко. Беше се канил да я помоли да си върви незабавно, но прегръдката за сбогуване беше довела след себе си други неща.

Въпреки всичко все още беше девствена.

Не че продължаваше да бъде недокосната, но определено беше девствена. Очевидно на този свят вече имаше две същества, с които не можеше да прави секс. Ако тази тенденция се запазеше, накрая щеше да свърши като въздържател.

Изправи се до седнало положение, а главата му пулсираше. Сигурно доказателство, че текилата не си струваше парите.

Потърка лице и се замисли за целувките му с Избраницата. Беше я наставлявал как се прави, как да засмуква и гали, как да направи път за нечий език, как да проникне в нечия уста. Тя бе усвоила бързо урока.

И все пак не му беше трудно да не допуска ситуацията да излезе извън контрол. Онова, което охлади желанието му да доведе нещата докрай, беше начинът, по който тя се взираше в него. Когато се беше захванал с цялата тази глупост с трупането на сексуален опит, той предположи, че тя просто търси възможност да приложи на практика наученото на теория. Но от нейна страна нещата бързо бяха прераснали в нещо повече. Очите й бяха започнали да искрят, сякаш той беше ключът към вратата, зад която беше затворена, и само той можеше да я освободи.

Сякаш той беше нейното бъдеще.

Пълна ирония, защото на теория тя беше идеалната жена за него. Щеше да реши брачния му проблем веднъж завинаги. Но за съжаление сърцето му не искаше да участваше във всичко това.

Така че той нямаше намерение да поеме отговорност за нейните надежди и мечти. И в никакъв случай нямаше да стигне докрай с нея. Тя вече беше съблазнена дори от фантазиите си за него... Ако действително правеха секс, това само щеше да влоши нещата. Когато не знаеш нищо за любовта, физическият порив можеше да бъде объркан с нещо по-дълбоко и значимо. На подобни заблуди можеха да станат жертва и далеч по-опитни от нея.

Като например жената от ателието за татуировки, която беше пъхнала бележка с номера си в джоба му. Не бе имал желание да й се обади нито преди, нито по време, нито след случилото се между тях.

Дори не можеше да си спомни името й... и това не го притесняваше ни най-малко. Той не желаеше връзка с жена, която беше склонна да се чука с непознат мъж на обществено място с трима души наоколо.

Беше ли безчувствено от негова страна? Да. За двоен стандарт ли ставаше дума? В никакъв случай. Той не проявяваше уважение и към себе си, така че не можеше да се каже, че се отнася към собствените си цинични стандарти с по-малко отвращение.

Лейла нямаше представа за нещата, които беше правил с безброй човешки същества след преобразяването си. Всичкия този анонимен секс в баните, задните улици или тъмните ъгли на различни клубове. Благодарение на тази мръсна аритметика той знаеше отлично какво да прави с нейното тяло.

С всяко едно тяло. Било то на мъж или жена.

По дяволите! Това го накара да се замисли как ли беше прекарал деня си Блей. Куин извади телефона си и го отвори. Извика съобщението, което Блей беше изпратил от непознат номер и се зае да го препрочита отново и отново.

Сигурно беше изпратено от телефона на Сакстън. Вероятно го беше написал, лежейки в леглото му.

Куин хвърли блекберито на масичката и стана. Не светна лампата в банята, защото не проявяваше абсолютно никакъв интерес към това как изглеждаше в джинсите и тениската, с които беше спал. На нищо не приличаше. Не се съмняваше в това.

Докато миеше лицето си, наоколо се разнесе бръмчащия звук от вдигането на капаците на прозорците. Със стичаща се от брадичката му вода и пяна за бръснене в ръката той се взря в лунната нощ навън.

Пъпките на белите брези до прозореца му се бяха разтворили още повече, което означаваше, че денят е бил топъл.

Опита се да сравнява пробуждащата се пролет с пробуждането на Блей в сексуално отношение. При това със собствения му братовчед.

Отвратен от себе си, той реши да пропусне бръсненето и излезе от стаята си. Запъти се към кухнята толкова бързо, колкото можеше, а напрежението в черепа му го караше да се тревожи за състоянието на зрителен си нерв.

Долу, в царството на Фриц, той си направи кафе, докато догените се суетяха около приготвянето на ястията за Първото хранене. Добре, че бяха толкова ангажирани. Понякога, като се чувстваш като парцал, душевно и физически, ти се иска да си приготвиш кафето сам.

Гордостта имаше значение в моменти като този.

При първия опит беше забравил да сложи кафето, така че се сдоби с димяща кана гореща вода.

Направи втори опит.

Точно излизаше от трапезарията с термос, пълен с тъмния чудотворен еликсир и кутийка аспирин, когато Фриц отвори входната врата.

Куин щеше да има нужда от тонове аспирин, след като видя двойката, която мина покрай любезния доген. Блей и Сакстън влязоха в къщата под ръка.