Единствена любов

— Ако правилно си спомням, не аз съм този с фикс идеята по отношение на вълната.

От дневната се разнесоха силни хрипове, а Вишъс изруга и се втурна към Бъч, който едва не се строполи в коридора.

О, по дяволите! Може би Хекс трябваше да си вземе обратно думите, че «всички бяха на крака». Бившето ченге изглеждаше така, сякаш страдаше едновременно от хранително отравяне, малария и свински грип. Тя се обърна към Куин и Рейдж.

— Нужна ни е кола. Двамата с Джон трябва да бъдат транспортирани до имението.

— Аз ще се погрижа за моето момче — заяви сърдито Вишъс и помогна на Бъч да се придвижи до дивана в дневната.

— Аз ще отида за джипа си — намеси се Куин.

В мига, в който се обърна, Джон удари силно с юмрук по стената, за да привлече вниманието им, и изписа:

— В състояние съм да се бия...

— Трябва да те види лекар — отговори Хекс, а ръцете на Джон се задвижиха с такава скорост, че й беше трудно да следи думите му, но беше повече от ясно, че не е склонен да седне на резервната скамейка заради парче олово в крака му.

Спорът им беше прекъснат от искряща светлина, която я накара да се извърне и да хвърли поглед през рамо. Видяното обясняваше толкова много, при това не само за битката, в която всички бяха взели участие току-що. На овехтелия диван Ви бе обгърнал Бъч с ръцете си, а главите им бяха притиснати една до друга. Двамата бяха застанали толкова близо един до друг, че помежду им нямаше и милиметър разстояние. И по време на тази прегръдка цялото тяло на Вишъс излъчваше светлина, а Бъч очевидно черпеше сили от него и се лекуваше.

Тази проява на загриженост и състрадание от страна на Вишъс я накараха да го мрази по-малко. Особено след като обърна лице към нея и я погледна. За пръв път видя лицето му без ледената му маска, а отчаянието в очите му доказваше, че не е пълен гадняр. Напротив, очевидно беше съпричастен към болката, изпитвана от Бъч, който се жертваше за расата им. Истината беше, че тази болка го изяждаше отвътре.

О, и Вишъс. както изглежда, беше обсебен от Бъч. Което обясняваше защо й беше така бесен. Ревнуваше, задето тя беше получила частица от онова, което той самият желаеше, и колкото и да беше трезвомислещ, не можеше да й го прости.

Случи се само веднъж, помисли си тя и насочи мисълта си към него. И никога не се повтори.

След миг Ви кимна, сякаш оценил жеста й, и тя му отвърна със съответния респект. После насочи вниманието си към мъжете пред себе си. Рейдж беше поел топката от нея и се беше захванал да убеждава Джон, че няма да може да се бие.

— Аз ще се върна с теб, Джон — намеси се тя. — Ще се върнем в имението заедно.

Джон я погледна в очите, а емоционалната му решетка пламна като изглед от Лас Вегас.

Тя поклати глава.

— Ще спазя сделката ни, а ти ще се погрижиш за себе си.

След това тя затъкна кинжалите си по местата им, скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на стената, за да покаже, че това е единственият изход от ситуацията.

Беше му спасила живота.

Нямаше съмнение, че Хекс беше върнала бъдещето обратно на Джон, преди той да беше разбрал, че е на път да го изгуби. Единствената причина, поради която още беше жив, беше кинжалът, който тя бе забила в рамото на онзи убиец. Така че й беше безкрайно благодарен, но никак не му допадаше тя да се прави на медицинска сестра. Да не говорим, че това не беше най-подходящото поприще за талантите й.

Джон хвърли поглед към обгореното петно на пода до нея, което беше единственото, останало от прострелялия го убиец. Мили боже...

Като си помисли, че беше нанесла най-тежкия си удар, без дори да докосне копелето. Оръжието, което притежаваше в главата си, наистина си го биваше. Какъв ужас само се четеше по лицето на онзи нещастник.

И после сам разпра собствения си корем. Какво ли беше ставало в главата му?

Сега разбираше защо всички толкова се бояха от симпатите и се стараеха да ги изолират. След това малко шоу и по-раншното й изпълнение на ливадата, на което беше станал свидетел, Джон осъзна, че тя беше именно това, за което винаги я беше смятал — боец до мозъка на костите.

Справяше се на бойното поле повече от отлично. Беше наистина ценна придобивка, когато ставаше въпрос за войната. И именно по тази причина двамата трябваше да продължат да се бият тази вечер, вместо да губят време, като се връщат в къщата за някаква си превръзка.

Надигна се от пода и отпусна тежестта си върху ранения крак, а болката беше неописуема. Но той я пренебрегна... също както й надигналите се около него възгласи.

Можеха да роптаят колкото си искат. Само си губеха времето. А избирателната глухота в подобни ситуации беше безценна.

Най-много от всичко го интересуваше колко лесъри бяха убили тази вечер. И дали се бяха докопали до пора. Погледна към дневната и.

Рейдж застана пред него.