Единствена любов

— Не, ни най-малко — тя се засмя леко и отпи още една глътка. — Никога не съм мислила, че помниш как пия кафето си, а още по-малко, че би си направил труда да ми го приготвиш. И преди никога не си ме питал за мнението ми по служебните дела.

Боже. Беше напълно права.

Тя вдигна рамене.

— И трябва да призная, че не съм изненадана, задето никога не си вярвал в онова, което вършим. Радвам се, че това се промени.

Неспособен да издържи погледа й, Грег вдигна очи и погледна към прозореца в далечния край на стаята. Меките отблясъци на луната на фона на тъмното нощно небе бяха едва видими през дантелените завеси.

Холи се покашля.

— Съжалявам, ако те карам да се чувстваш неловко.

— О. Да. Не — той се протегна и хвана свободната й ръка, като я стисна леко. — Чуй ме. Има нещо, което искам да знаеш — той почувства как тя се напрегна. А това ги правеше двама. Изведнъж той също се почувства притеснен.

Грег прочисти гърлото си в напрегнатата тишина.

— Боядисвам си косата.

Последва пауза. Или поне от негова страна. Защото Холи избухна в смях, онзи весел и палав кикот, предизвикан от чувство на облекчение. Наведе се към него и прекара пръсти през черните му кичури.

— Наистина ли?

— Слепоочията ми са прошарени. Сериозно прошарени. Започнах да го правя около година преди да те срещна. В Холивуд трябва да се поддържаш млад.

— Къде го правиш? Защото никога нямаш поникнали корени.

Той изруга, стана от леглото и отиде до куфара си. Зарови из него и извади една кутийка.

— Боя за мъже. Правя го сам. Не искам да бъда заловен в някой салон.

Холи му се усмихна така широко, че около очите й се образуваха бръчици. И най-неочаквано на него те му допаднаха. Придаваха характер на красивото й лице.

Погледна надолу към кутията. Докато се взираше в снимката на модела, му хрумнаха какви ли не истини, безспорни истини, които не можеш да отречеш.

— Знаеш ли какво, мразя тениските на Ед Харди. Могат направо да те ослепят. Изтърканите джинси ме влудяват... И мокасините с тъпи носове, които нося, са неудобни за краката ми. Уморих се да подозирам всеки и да работя за пари, които харча, за да си купя нещо преди всички други, а то да излиза от мода след по-малко от година — той хвърли кутията с боя обратно в куфара си и му стана приятно, че вече не трябва да се крие пред нея. — А що се отнася до файловете в този компютър, това са първите, които не са обработвани нито от мен, нито от Стан. Явно вече от прекалено дълго време работя в бранш, изпълнен с лъжи и измама. Единственото реално нещо в него са парите. И знаеш ли какво? Не съм сигурен, че това все още ми харесва.

Той се върна на леглото, а Холи допи кафето си, остави компютъра и чашата настрани и се притисна към гърдите му. Най-прекрасното одеяло, което някога го беше докосвало.

— И какво би искал да вършиш оттук нататък? — попита тя.

— Не знам. Не и това. Оттеглям се от преследването на духове. Дойде ми до гуша от продуцентската работа — погледна надолу към русата й коса и не можа да не се усмихне. — Ти си единствената, която знае, че съм побелял дъртак — и той имаше странното усещане, че тайната му ще бъде запазена.

— За мен няма значение — тя погали гърдите му. — За теб също не би трябвало да има значение.

— Как така никога не съм знаел, че си толкова умна?

Смехът й отекна в собствения му гръден кош.

— Може би защото ти си бил глупав.

Грег отметна глава назад и се засмя с пълно гърло.

— Да, може би — той целуна слепоочието й. — Може би. Определено е така. Но вече приключих с това.

Боже. Той все още не беше сигурен какво точно се беше променило. Е, всичко. Но конкретната причина не беше ясна. Имаше чувството, че някой го беше вкарал в правия път, но не можеше да си спомни кой, кога или къде. Очите му се насочиха към компютъра и той се замисли за неясния призрак. По някаква причина в съзнанието му изникна празна стая на третия етаж на къщата... и огромен мъж, седнал на стол, а светлината от лампата осветява само коленете и ботушите му.

И после мъжът се навежда напред. Под светлината. Болката в главата на Грег го накара да си помисли, че някой забива в слепоочията му ледени шипове.

— Добре ли си? — попита Холи и седна. — Пак ли главата?

Той кимна и образите пред очите му се размазаха, а в стомаха си имаше усещане като от изпито развалено мляко.

— Да. Сигурно имам нужда от нови очила. Вероятно бифокални. Дявол да го вземе.

Холи погали косата му и докато се взираше в очите му, болката се изпари и той почувства нещо странно в гърдите си. Нима е щастие?, почуди се той. Да. Това трябваше да е. Защото през живота си на възрастен беше преминал през целия диапазон от емоции. И никога не се беше чувствал по този начин. Цялостен. Завършен. В покой.

— Холи, ти си нещо много повече, отколкото си мислех — прошепна той и погали лицето й.

Прекрасните й очи се навлажниха и тя каза:

— А ти се превърна във всичко, което съм желала да бъдеш.

— Е, не се ли оказа това шоуто на живота ни? — той я целуна продължително. — И аз имам съвършения финал за него.

— Така ли?

Грег кимна и притисна устни към ухото й. После нежно прошепна:

— Обичам те.