Единствена любов

За първи път произнасяше тези думи. и всъщност ги мислеше.

От устните й се откъсна:

— И аз те обичам.

Той продължи да я целува. И имаше чувството, че дължи този момент на призрака. Оказа се, че неговият Купидон представлява огромна сянка с грубиянско поведение. Която не съществуваше в «реалния» свят.

Но пък. и по-странни неща бяха събирали хората, нали така? И онова, което наистина имаше значение, беше, че историята им имаше щастлив завършек. Начинът, по който го бяха постигнали, не беше от значение.

А и сега можеше да престане с боядисването на косата си. Да, животът беше хубав. Особено, когато спреш да помпаш егото си с такава сила. И имаш в леглото си подходящата жена. Този път нямаше да остави Холи да си тръгне.

И щеше да се грижи за нея, както бе редно и както тя заслужаваше. Завинаги — тази дума му звучеше чудесно.

58.

В частната клиника на Братството, Хекс стоеше до Джон, докато доктор Джейн правеше рентгенова снимка на крака му. Когато тя беше готова, не се искаше да си кои знае какъв лекар, за да кажеш, че е нужна операция... И дори Хекс, въпреки обичайната й паника заради мястото, където се намираше, можеше да види проблема. Куршумът беше тревожно близо до костта.

Джейн отиде да се обади на Елена и да се преоблече в операционен екип, а Хекс скръсти ръце пред гърдите си и започна да крачи наоколо. Не можеше да диша. И се беше озовала в това състояние още преди да е видяла каква е ситуацията с крака на Джон.

Той подсвирна тихо към нея, а тя поклати глава и продължи да се движи. Оказа се, че пътешествието й сред шкафчетата от неръждаема стомана със стъклени врати, излагащи на показ различни видове лекарства, не й помагаше особено. Сърцето й заблъска още по-лудо в гърдите, сякаш се опитваше да следва ритъма на музиката на Бон Джови. Ударите му бяха толкова силни, че тъпанчетата й сякаш тренираха аеробика.

Боже, бореше се с паниката си още от мига, в който дойде тук с него. А сега щяха да го разрежат и после да го шият? Тя нямаше да успее да се справи с това.

Макар че ако трябваше да разсъждава логично, поведението й беше глупаво. Първо, нямаше да обработват нейното тяло. Второ, да оставят това парче олово в него не беше никак добра идея. И трето. ехооо... Лекуваше го жена, която вече беше доказала, че върти скалпела повече от умело.

Чудесни обобщения. Само че жлезата в организма й, отговорна за производството на адреналин, й показа среден пръст и си продължи в същия дух.

Няма що, биваше си ги фобиите й.

Второто подсвирване беше по-настоятелно, така че тя спря точно срещу Джон и вдигна поглед към лицето му. Той беше спокоен и отпуснат. Нямаше признаци на истерия и страх, само търпеливо очакване на предстоящото.

— Всичко ще бъде наред — изписа той. — Джейн е правила това безброй пъти досега.

Мили боже, къде беше отишъл въздухът от тази стая, запита се Хекс. Той явно усещаше, че тя е вече близо до ръба и подсвирна отново, после протегна ръка към нея.

— Джон.

Когато от устата й не излезе нищо смислено, тя поклати глава и отново закрачи. Мразеше всичко това. Наистина го мразеше. Вратата се отвори със замах и в помещението влязоха доктор Джейн и Елена. Двете

бяха потънали в разговор, в който обсъждаха предстоящата процедура и Джон подсвирна към тях.

Вдигна един пръст, за да им покаже, че му е нужна още минута. Двете жени кимнаха и отново излязоха.

— По дяволите — каза Хекс. — Не ги спирай.

Тя се запъти към вратата, за да ги повика, а стаята се разтресе от оглушителен тътен. Реши, че Джон е паднал от операционната маса и се обърна рязко... Не, беше ударил с юмрук неръждаемата стомана и беше оставил вдлъбнатина в нея.

— Говори с мен — изписа. — И те няма да се върнат, докато не го направиш.

Хекс беше готова да спори и разполагаше с нужния запас от думи за целта. само че в крайна сметка се оказа, че й липсва гласът. Опита се, но не успя да каже нищо. И тогава той разтвори обятията си.

Ядосана на себе си, тя каза:

— Ще се стегна. Ще се държа като възрастна. Няма да повярваш колко стабилна ще бъда. Наистина. Честна дума.

— Ела тук — изрече той с устни.

О... По дяволите.

Най-накрая се предаде, доближи се и го прегърна. С уста, долепена до врата му, промълви:

— Не понасям добре медицинските процедури. В случай че преди не си го забелязал. Съжалявам, Джон. По дяволите. Постоянно те предавам.

Той я хвана, преди тя да успее да се отдръпне. Задържа я на място с настоятелен поглед и изписа: