— Няма да побягна като страхливка — бързо, за да не дава време за размисъл, както на себе си така и на него, тя обхвана лицето му с ръце и го целуна страстно. — Но може би идеята да изчакам отвън не е лоша.
Все пак не можеше да се очаква от доктор Джейн да спре по средата на операцията, за да се погрижи за страничен наблюдател, страдащ от параноя. Или пък от сътресение на мозъка, защото въпросният идиот е припаднал.
—
Хекс се откъсна от него и започна да прави стъпка след стъпка към вратата, за да пусне вътре Джейн и Елена. Докато се разминаваше с лекарката, Хекс сграбчи ръката й.
— Моля те. — Боже, какво трябваше да й каже?
Доктор Джейн кимна.
— Ще се погрижа за него. Не се тревожи.
Хекс потръпна и се зачуди как щеше да понесе чакането в коридора. Доколкото се познаваше, докато минутите се точат до безкрайност, щеше да си представя как Джон крещи безмълвно от болка и как на доктор Джейн й се е наложило да ампутира целия му крак.
— Хекс... Ще възразиш ли да ти предложа нещо? — обърна се към нея доктор Джейн.
— Удари ме. Да. Удари ме. Един добър ъперкът може и да ми помогне да се стегна.
Доктор Джейн поклати глава.
— Защо не дойдеш да гледаш?
—
— Остани тук, наблюдавай какво правя и как го правя. Не си единствената, която се ужасява от подобни ситуации. И обикновено това си има своите причини. Но фобиите са просто фобии. Независимо дали са свързани със самолет, зъболекар или лекар. И терапията с опознаването действа. Разбули мистерията и така ще изгубиш усещането, че не държиш нещата под контрол. Страхът вече няма да може да те завладее по същия начин.
— Добра логика. Но какво ще стане, ако припадна?
— Можеш да седнеш, ако се почувстваш замаяна, или пък да излезеш, когато пожелаеш. Задавай въпроси и надничай над рамото ми, ако имаш сили за това.
Тя хвърли поглед към Джон и утвърдителното му кимване определи решението й. Щеше да остане.
— Нужна ли ми е операционна униформа? — попита тя, като гласът й прозвуча чужд дори в собствените й уши. По дяволите, беше толкова писклив. Още малко и щеше да започне да плаче по време на телевизионните реклами и да си лакира ноктите. И да си води дневник.
— Да. Искам те в зелено. Последвай ме.
Когато се върнаха след пет минути, доктор Джейн я отведе до умивалника, подаде й запечатан пакет, в който имаше напоена с препарат гъба, и й показа как да измие ръцете си като професионалист.
— Добра работа — лекарката спря водата чрез педал на пода. — Няма да ти трябват ръкавици, защото няма да докосваш откритата рана.
— Позна. Я ми кажи, намира ли ти се носилка наблизо, в случай че се гътна?
— Ей там, в ъгъла е, и да знаеш, умея да свестявам — доктор Джейн нахлузи сини ръкавици и се приближи до Джон. — Готов ли си?
Ще ти направя пълна анестезия. Като се има предвид къде е куршумът, ще се наложи да направя сериозен разрез и няма как да поставя достатъчно силна местна упойка.
—
Доктор Джейн положи ръка на рамото му и се взря дълбоко в очите му.
— Ще те оправя, не се тревожи.
Хекс се намръщи и осъзна, че изпитва страхопочитание към тази жена. Да притежава такава самоувереност и сигурност, като се имаше предвид ситуацията, бе нещо наистина невероятно. Ако доктор Джейн не си свършеше работата както трябва, Джон можеше да се окаже в далеч по-лошо състояние, отколкото бе сега. Но ако се справеше добре, той щеше да е като нов.
Това е власт, помисли си Хекс. И пълна противоположност на онова, която вършеше тя в своята професия... Ножът в нейната ръка представляваше един коренно различен инструмент. И в никакъв случай не носеше изцеление.
Лекарката започна да обяснява всяко едно от действията си, а гласът й беше уверен и спокоен.
— В една човешка болница задължително би присъствал анестезиолог, но вие, вампирите, оставате доста стабилни под тежка упойка. Тя ви вкарва в някаква форма на латентност. Не разбирам точно как действа, но това прави работата ми много по-лесна.
Докато тя говореше, Елена помогна на Джон да съблече тениската и кожените си панталони, които доктор Джейн беше разрязала, а после сестрата разстла синя тъкан върху голото му тяло и включи системата.
Хекс се опита да накара очите си да спрат да се стрелкат наоколо, но без особен успех. В помещението имаше прекалено много заплахи, всички тези скалпели, игли и.