Единствена любов

Гласът на Хекс беше нежен и идваше от много близо. Той повдигна леко клепачи, за да установи, че тя се намираше почти в скута му. Очите му обходиха лицето й и облеченото й в кожа тяло. Болката и усещането, че времето им заедно изтича, го накараха да захвърли настрана задръжките и да изпише онова, което в действителност се въртеше в съзнанието му.

— Искам да бъда в теб, когато се върнем обратно в имението. Веднага щом поставят превръзка на проклетия ми крак, искам да се озова в теб.

Ароматът, който се разнесе от нея и достигна до ноздрите му, показваше, че и тя бе на същата вълна.

И така, поне едно нещо, ако не се броеше пенисът му, сочеше в посока нагоре.

57.

На втория етаж в къщата на Елиаху Ратбун, Грег Уин се опитваше да отвори с два пръста вратата на стаята, която вече обитаваха двамата с Холи, като се молеше искрено да не изпусне горещото кафе в краката си. Той лично беше напълнил двете чаши с напитката, приготвена от него с кафеварката за гости на една помощна масичка в дневната.

Така че само Бог знаеше какъв вкус имаше.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита Холи, вдигнала поглед от лаптопа.

— Не — той ритна вратата, за да я затвори, и се запъти към леглото. — Справих се.

— Толкова си мил.

— Почакай първо да го опиташ... Наложи се да импровизирам с твоето — каза той и й подаде чашата със светлокафява течност — нямаха пълномаслено мляко, каквото поръча вчера на закуска. Така че отидох в кухнята и взех полуобезмаслено и сметана и ги смесих, като се опитах да докарам цвета — той кимна към монитора. — Какво мислиш за кадрите?

Холи погледна надолу към чашата, която държеше над клавиатурата. Беше се изтегнала на леглото, с гръб, облегнат на рамката, анализирайки данните, които се бяха превърнали в негова идея фикс. Изглеждаше толкова секси и съсредоточена.

А също и изпълнена с недоверие към онова, което й бе дал.

— Виж — каза той. — Просто го опитай. Ако е толкова лошо, ще събудя проклетия иконом.

— О, не в това е проблемът — тя наведе русата си глава и той я чу как отпива. Последвалият стон на задоволство надмина надеждите му. — Идеално.

Грег заобиколи леглото и седна върху завивката до нея. Отпи от собствената си чаша и реши, че ако се случеше нещо с кариерата му в телевизията, можеше да се преквалифицира в барист.

— Е... Хайде, кажи ми, какво мислиш за кадрите?

Той кимна към монитора и онова, което вървеше на него в този момент. Беше запис от предишната нощ, в който един силует преминаваше през дневната и се запътваше към входната врата. Можеше да е някой огладнял гост, станал за среднощна закуска, както беше постъпил самият Грег. ако се пренебрегнеше факта, че фигурата се беше дематериализирала през дървената плоскост. Просто беше изчезнала.

Беше същата сянка, заснета пред спалнята й първата вечер. Не че му допадаше да мисли за този случай. Или пък за нейния сън.

— Не си обработвал записа, нали? — попита Холи.

— Не.

— Боже.

— Знам. И докато бях долу, получих имейл. Всички са полудели по пилотните кадри. Сега само трябва да се молим това нещо да се появи след една седмица, когато ще излъчваме на живо. Сигурна ли си, че кафето ти е добро?

— О, да. Невероятно е — Холи му хвърли поглед над ръба на чашата. — Преди никога не съм те виждала такъв.

Грег се облегна на възглавницата и не можеше да не се съгласи с нея. Беше трудно да каже какво се бе променило. Нещо вътре в него, обаче, беше различно.

Холи отпи отново.

— Наистина изглеждаш различен.

Той не беше сигурен какво да отговори и реши да се придържа към служебните въпроси.

— Никога не съм вярвал, че духовете наистина съществуват.

— Наистина ли?

— Да. Съвсем наясно си колко пъти съм нагласявал нещата. Но в тази къща. Казвам ти, тук има нещо и бих дал всичко, за да се кача на третия етаж. Сънувах някакъв откачен сън как отивам там. — внезапно главоболие прекъсна потока на мислите му, той потърка слепоочията си и реши, че е преуморил очите си, защото бе прекарал последните седемдесет и два часа пред компютъра. — На тавана става нещо, повярвай ми.

— Икономът каза, че е забранено да се качваме.

— Да.

И той не искаше да го дразни прекалено. Имаха толкова много добър материал. Не им беше нужен още... И нямаше смисъл да проиграват шанса си. Последното, от което се нуждаеха, бе да обтегнат отношенията си с управата на хотела толкова скоро преди датата на живото предаване.

А и беше повече от ясно, че съвършеният иконом не ги харесваше.

— Ето, нека ти покажа отново. Тази част наистина ме поразява — Грег се протегна и пусна файла отначало, за да видят отново как фигурата изчезва през масивната врата. — Това е направо невероятно, нали? Искам да кажа. Някога очаквала ли си да видиш нещо такова?

— Не, не съм.

Нещо в звученето на гласа й го накара да обърне глава. Холи се взираше в него, а не в екрана и притискаше чашата до сърцето си.

— Какво? — попита той и погледна да провери дали не беше разлял кафе върху ризата си.

— Всъщност става дума за кафето.

— Лош остатъчен вкус ли?