Единствена любов

— Здравей. Как си? — Холивуд протегна ръка към него. — Бих искал да ти се представя. Аз съм онзи гадняр, който ще те натика с главата напред в джипа на приятелчето ти Куин в мига, в който той се появи. Реших, че е добре да те уведомя, преди да метна задника ти на рамото си като чувал с пясък.

Джон го погледна гневно.

— Никъде няма да ходя.

Рейдж се усмихна, а невероятната му красота беше като божи дар. Но това бе само външен образ. Вътрешно той като че идваше от ада.

— Съжалявам, грешен отговор.

—Добре съм...

Проклетият кучи син наистина се наведе напред, сграбчи раненото място и го стисна здраво.

Джон изкрещя беззвучно и полетя надолу към земята, приземявайки се с плясък върху окървавения под. Сви крака си и го притисна към гърдите си, в опит да му покаже някаква закъсняла загриженост, за да го накара да се успокои. В този миг Джон имаше чувството, че мускулът му е пълен с натрошени стъкла.

— Това наистина ли беше необходимо? — обади се укорително над главата му Хекс.

Гласът на Рейдж вече не беше подигравателен.

— Искаш да се опиташ да го убедиш по друг начин ли? Успех. И ако си въобразява, че някой враг няма да постъпи по същия начин, значи съвсем си е изгубил ума. На предницата на кожените му панталони има идеално кръгла дупка и той куца. Всеки малоумник с две мозъчни клетки ще види къде е слабото му място. А и излъчва миризма на прясна кръв.

В думите на проклетия кучи син имаше логики, но, по дяволите. Беше напълно възможно Джон да е припаднал заради болката, защото в следващия миг определилият сам себе си като «гадняр» го вдигаше, за да го изнесе от къщата.

Не, това нямаше да се случи. Джон се размърда и се освободи от хватката на брата, като се опита да се приземи, без да ругае или да повръща. С устни, произнасящи всевъзможни проклятия, той мина накуцвайки покрай изглеждащия значително по-добре Бъч и пушещия ръчно свита цигара Ви. Знаеше точно къде се намира Хекс. Беше зад него с ръка на гърба му, като че беше наясно колко е нестабилен и се тревожеше, че може да залитне всеки миг. Нямаше такава вероятност, обаче. Стигна до джипа благодарение на огромната си упоритост, и без помощ се настани на задната седалка, но когато Куин потегли, вече целият бе облян със студена пот и не чувстваше дланите и стъпалата си.

— Преброихме телата — чу да казва Хекс.

Когато я погледна, тя се взираше в него от мястото си. Боже... Наистина беше красива на светлината, идваща от таблото на колата. Слабото й лице беше изцапано с черна лесърска кръв, но страните й бяха румени, а очите й блестяха по особен начин. Това беше нейната вечер, помисли си той. Беше й се насладила.

Тя наистина беше съвършената жена.

— И колко успяхме да унищожим? — изписа в опит да потисне мислите на разнежения лигльо в себе си.

— Дванайсет от новоприетите, както и двамата убийци, които дойдоха от полето заедно с пора. За съжаление не можахме да открием никъде новия водач. така че е твърде вероятно малкият мръсник да е избягал в мига, в който проникнахме в къщата, и да е взел няколко от новобранците със себе си. О, и Бъч вдиша всички поразени, с изключение на двама.

— Ти поне се справи с единия от тях.

— Всъщност и двамата бяха мои — очите й се задържаха върху него. — Това притесни ли те? Да ме видиш. в действие.

Тонът й предполагаше, че се е случило именно това и че не го вини, ако се чувства отвратен. Само че тя грешеше.

Джон пребори болката си и поклати глава, а после изписа с ръце.

— Ти притежаваш невероятна сила. Ако съм изглеждал шокиран... то е защото никога преди не бях виждал някой от твоя вид в действие.

Лицето й се напрегна едва забележимо и тя се загледа навън през прозореца. Той я докосна по ръката и изписа:

— Това беше комплимент.

— Да, извинявай. Просто това «твоят вид» винаги ме кара да се чувствам зле. При мене всичко е наполовина, което означава, че не съм от никой вид — тя бързо смени темата. — Както и да е. Докато беше в безсъзнание, Ви проникна в базата данни на колдуелската полиция чрез телефона си. Те също не са открили никакви документи за самоличност в къщата, така че нямаме нищо друго, освен адреса, отговарящ на регистрационния номер на хондата. Обзалагам се, че.

Докато тя продължаваше да говори, той остави думите й да се реят около него. Знаеше много добре какво е да не си от никой вид.

Още едно сходство помежду им.

Затвори очи и отправи молитва до който и да го чуваше. Помоли се да спре да се сблъсква със знаци, че са създадени един за друг. Беше гледал този филм, беше си купил саундтрака, рекламна тениска и шапка, както и книгата с историята на заснемането му. Беше наясно с всички причини, поради които си пасваха перфектно. Но така, както виждаше ясно допирните им точки, още по-ясно разбираше, че бяха прокълнати винаги да бъдат разделени.

— Добре ли си?