Единствена любов

Ако не се стегнеше, щеше да има много повече проблеми от една изчезнала жена. Щеше да свърши мъртъв — или защото не е бил във форма по време на битка, или защото е разгневил Рот до крайност. Погледна към Куин. Суровото изражение на лицето му показваше, че е стигнал до пределна точка в приятелството им, от която можеше да няма връщане назад. И то не заради нрава на Куин, а заради факта, че Джон се държеше като леке и никой не искаше да има нищо общо с него. Приближи се до приятеля си и не беше изненадан, че Куин остана на мястото си, без да помръдне. Когато му протегна ръка, последва дълга пауза.

— Аз не съм ти враг, Джон.

Джон кимна, загледан в татуираната сълза под окото на Куин. Отдръпна ръката си и изписа:

— Знам. Просто... Трябва да я открия. Ами ако този убиец беше ключът към мястото, където я държат?

— Дори да е било така, положението стана критично и понякога се налага да избереш себе си пред нея. Защото ако не го направиш, никога няма да разбереш какво й се е случило. Не можеш да я издирваш, ако лежиш в ковчег.

Нямаше как да оспори казаното.

— Така че ме чуй, откачалко. Заедно сме в това — промълви Куин тихо. — Тук съм, за да се погрижа да не се събудиш мъртъв. Разбирам целеустремеността ти, спор няма. Но ще трябва да си сътрудничим.

— Ще убия Леш — изписа Джон припряно. — Ще стискам гърлото му и ще се взирам в очите му докато умира. Не ме е грижа какво ще ми струва това... Но прахта му ще бъда разпръсната върху нейния гроб. Кълна се в... — в какво можеше да се закълне? Не в баща си. Нито в майка си. — Кълна се в собствения си живот.

Всеки друг би се опитал да го успокои с опяване как трябва да има вяра и други подобни глупости. Но Куин просто го тупна по рамото.

— Казвал ли съм ти наскоро колко те обичам?

— Всяка нощ излизаш с мен, за да ми помогнеш да я открия.

— Не го правя заради проклетата ми работа.

Този път, когато Джон протегна длан, приятелят му я пое и го придърпа в здрава прегръдка. После Куин го отблъсна леко и погледна часовника си.

— Трябва да тръгваме към авеню «Св. Франсис».

— Имате десет минути — Трез прехвърли ръка през рамото на Куин и го поведе към кухнята. — По-добре вие двамата да се почистите. Можете да оставите хамъра на рампата за доставки, а аз ще сменя номерата вместо вас.

Куин погледна към Трез.

— Каква любезност от твоя страна.

— Да, аз съм същински благородник. И за да го докажа, ще ви разкажа каквото знам за Бенлоиз.

Джон ги последва, а фактът, че не беше измъкнал никаква информация от лесъра, го накара да се съсредоточи, направи го още по-решителен и непреклонен. Леш нямаше да напусне Колдуел. Не можеше да го направи. Докато беше водач на Обществото на лесърите, щеше да се държи в близост до Братството, а братята нямаше да мръднат от града, защото тук беше гробницата. Въпреки че цивилните вампири се бяха разпръснали, Колдуел си оставаше фокусна точка на войната, защото за врага нямаше да има победа, ако дори един от братята продължаваше да диша.

Рано или късно Леш щеше да се покаже и Джон щеше да е там.

Но проклетото чакане наистина можеше да те скапе. Всяка нощ завършваше без новини и без нещо, за което да се залови... Чувството бе като да прекарваш вечността в ада.

14.

Най-накрая Леш се откъсна от вената на господин Д. и го бутна настрани като мръсна чиния след хранене. Отпусна се на умивалника, очевидно доволен, че е заситен, и вече започваше да чувства тялото си по-силно. Но сега беше крайно отпуснат, както ставаше винаги, след като се нахранеше.

От време на време беше пил и от Хекс, но очевидно не това му беше нужно, за да засити стомаха си. Което означаваше, че за в бъдеще ще трябва да разчита на. лесъри?

О, не, нямаше да стане така! Нямаше начин редовно да впива устни в гърлото на някой тип. Вдигна ръка и погледна часовника си. Оставаха десет минути до десет часа, а той изглеждаше като бездомник. И се чувстваше като такъв.

— Почисти се — нареди на господин Д. — Имам работа за теб — започна да дава заповеди, а езикът му се запъваше при произнасянето на всяка дума. — Разбра ли ме? — попита накрая.

— Да, господине.

Тексасецът се озърна из банята, като че търсеше кърпа.

— На долния етаж — тросна се Леш. — В кухнята. И трябва да ми донесеш чисти дрехи. А докато си вкъщи, занеси още малко храна в спалнята — господин Д. кимна и излезе с нестабилни крачки.

— Осигури ли на новия мобилен телефон и личната карта? — викна Леш след него.

— В чантата на долния етаж са. И ви изпратих съобщение с номера.

Негодникът наистина се справяше отлично.

Леш се протегна и завъртя крановете на душа, като беше напълно подготвен, че от него може да потече само кафява тиня.

Обаче се оказа, че има късмет. Струята беше свежа и чиста и той бързо се съблече.