Единствена любов

Първата реакция на Джон беше да скочи върху убиеца. Но според Трез Леш трябваше да присъства на срещата. Ако попречеха на предварително уговорения план, той най-вероятно щеше да бъде уведомен и изобщо нямаше да се появи. А като се имаха предвид триковете, които владееше, изненадата беше от съществено значение. За миг Джон се почуди дали трябва да напише съобщение на братята Да ги уведоми. Да потърси по-сериозно подкрепление... В секундата, в която му хрумна тази мисъл, желанието за мъст закипя у него.

Именно това го накара да бръкне в джоба и да извади телефона си. Лесърът влезе в сградата, а той изпрати кратко и лаконично съобщение до Рейдж, гласящо: «Св. Франсис» № 168. Леш е на път. Тримата сме на пряката отзад.»

Когато прибра телефона обратно в джоба си, почувства осезателно погледите на Блей и Куин. Единият от двамата стисна ръката му в знак на одобрение.

Истината беше, че Куин имаше пълно право. Ако действителната им цел беше да победят Леш, шансовете им бяха много по-големи да го направят, като извикат подкрепление. И той трябваше да постъпи разумно в тази ситуация, защото глупавото поведение очевидно нямаше да го отведе там, където желаеше да се озове.

Миг по-късно в дъното на алеята се материализира Рейдж, придружен от Вишъс, и двамата закрачиха към тях. Присъствието на Холивуд беше важно, когато опираше до Леш, защото братът притежаваше единственото оръжие, което го правеше равностоен на копелето. Където бе Рейдж, там бе и неговият дракон. Двамата спряха до Джон и преди да са успели да попитат каквото и да било, Джон започна да жестикулира.

— Аз съм този, който ще убие Леш. Разбрано? На всяка цена трябва да съм аз.

Вишъс кимна незабавно и отвърна:

— Знам за случилото се в миналото между теб и този нещастник, но ако се стигне до положение, в което да застраши живота ти, честта ти ще трябва да си вземе почивка и ще се наложи да се намесим ние.

Джон пое дълбоко дъх, благодарен, че погрешното тълкуване на причините му спестяваше обяснения.

— Ще се справя, така че няма за какво да се тревожите.

— Става.

Всички замръзнаха по местата си, когато лесърът, който бе шофирал лексуса, се появи навън, настани се отново зад волана. и потегли, сякаш срещата е била отменена.

— Ще го следваме от покривите — нареди Рейдж, преди да изчезне.

Джон изруга наум и прие форма на върха на сградата на Бенлоиз, погледна през ръба на покрива и забеляза, че седанът наближава знак стоп на авеню «Св. Франсис». За щастие убиецът не спазваше правилата за движение и включи ляв мигач, така че Джон разбърка молекулите си, за да ги събере отново в едно цяло две сгради по-нататък. Повтаряше същото упражнение пак и пак, успоредно с движението на колата, докато лесърът не зави надясно към още по-стара част на Колдуел. Тук плоските покриви свършваха и можеше да се приземява единствено върху островърхи викториански скатове.

Добре, че подметките на ботушите му имаха грайфери. Подобно на гаргойл той приклякаше върху кулите, капандурите и первазите, изпречили се на пътя му, като следеше жертвата си от въздуха... Докато лексусът не зави по една уличка и не се скри зад редица от облицовани с кафяв камък къщи.

Джон имаше само най-обща представа за квартала. От посещението си в сутеренното жилище на Хекс... но този район не беше част от територията на лесърите. Техните квартири обикновено се намираха в много по-евтините части на града.

Имаше само едно обяснение — тук някъде беше седалището на Леш. Той винаги си бе падал по бижута и скъпи парцали и освен ако не беше претърпял трансплантация на нова личност, не би се примирил с нещо по-малко от луксозен квартал. Беше израснал в подобна среда и без съмнение бе на мнение, че това му се полага.

Сърцето на Джон заблъска бясно.

Лексусът спря пред един гараж и когато вратата се вдигна, той влезе вътре. Миг по-късно дребният убиец мина през градината и се насочи към задната врата на една от най-хубавите къщи наоколо.

Рейдж се появи до Джон и изписа с ръце:

—Двамата с теб ще влезем отзад, Вишъс и момчетата ще се дематериализират през главния вход. Ви вече се намира на верандата и каза, че няма стомана.

Джон кимна и двамата скочиха върху покритата с плочки тераса точно когато лесърът отвори вратата и влезе в кухнята. Изчакаха една минута, без да помръдват, докато убиецът изключваше алармата. Фактът, че е била задействана, не означаваше непременно, че Леш не е в къщата. През определени интервали от време лесърите имаха нужда да почиват, за да се презаредят с енергия и само пълен идиот не би се погрижил за безопасността си.

Джон си наложи да вярва, че търсеното от него се намираше в къщата.

15.