Единствена любов

Устните му се разтвориха и той поех дъх през устата си, докато очите му проследяваха драскотините по стените. Бяха безброй, наред с черните петна. И засъхналата кръв.

Която беше наситено червена.

Джон се приближи до стената и прокара пръсти по една цепнатина, която беше толкова дълбока, че коприненият тапет беше открил летвите и гипса отдолу. Дишането му се насече и учести, докато се движеше из стаята. На леглото цареше пълен хаос, възглавниците бяха разхвърляни по пода, а завивката беше усукана на кълбо.

И навсякъде имаше петна от кръв.

Пресегна се, взе една възглавница и я притисна нежно към себе си. Приближи я до носа си и вдъхна. За да долови наситения вариант на онова, за което мечтаеше всяка нощ — аромата на Хекс.

Коленете му поддадоха и той падна на земята като камък в спокойна вода, строполявайки се до леглото. Зарови лице в мекотата на възглавницата и погълна аромата й в себе си, уханието й се носеше около него като спомен, така ясен, но в същото време неуловим.

Била е тук. Скоро.

Хвърли поглед към окървавените чаршафи. Към покритите с петна стени. Беше закъснял.

Лицето на Джон се навлажни и той почувства, че нещо се стича надолу по брадичката му, но не го беше грижа. Беше погълнат от мисълта, че бе така близо до нейното спасение. Но не беше пристигнал навреме. Риданието, изтръгнало се от гърдите му, отекна в стаята.

През целия си живот Хекс не бе подозирала, че сърцето й може да бъде разбито. Дълго време беше смятала, че причината се крие в симпатската й природа, която я правеше по-устойчива по отношение на неща, каращи другите жени да рухнат.

Оказа се, че не е била права.

Докато стоеше до Джон Матю и наблюдаваше как огромното му тяло рухва до леглото, органът, туптящ зад гръдната й кост, се пръсна на парчета като счупено огледало.

От него не остана нищо, освен отломки.

Тя беше абсолютно и напълно съсипана, докато той прегръщаше възглавницата като новородено и в този миг на пълно отчаяние беше готова да направи всичко, за да облекчи болката му. Макар да не беше наясно защо той се чувства така, както очевидно се чувстваше, причините не бяха важни.

Неговото страдание беше от първостепенно значение.

Самата тя изнемощяла коленичи до него, а отчаяният образ пред очите й се врязваше право в мозъка й. Имаше чувството, че не го е виждала от векове, и боже, беше все така красив... дори по-красив, отколкото успяваше да си го спомни в моментите на покой. Със силния изсечен профил и невероятните сини очи лицето му беше лице на воин, както и тялото му, с рамене три пъти колкото нейните. Дрехите му бяха от кожа с изключение на тениската, която носеше под якето, а косата му беше подстригана много късо, като че вече не го беше грижа за външния му вид.

По предната част на якето и по тениската му имаше лесърска кръв. Тази нощ беше убивал. И може би именно затова я беше открил. Е, почти я беше открил.

— Джон? — произнесе тихо мъжки глас.

Тя погледна към вратата, макар че той не го направи. Куин стоеше до Рейдж и Вишъс, току-що се беше присъединил към тях. Тя разсеяно отбеляза шока по лицата на братята и предположи, че те не са били наясно за сериозната връзка, съществуваща между нея и Джон. Сега, обаче, вече знаеха. Беше повече от ясно.

Куин влезе в стаята и се приближи до леглото, а гласът му остана все така тих.

— Джон, в къщата сме от половин час. Ако ще разпитваме лесъра долу за нея, трябва да го отведем възможно най-бързо. Не искаме да го направим тук, а знам, че ти ще искаш да ръководиш разпита.

О, боже. не.

— Вземете ме с вас — прошепна отчаяно Хекс. — Моля ви. Не ме оставяйте тук.

Изведнъж Джон погледна към нея, сякаш чул молбата й. Но не, той просто се взираше през нея по посока на приятеля си. Кимна, а тя запамети лицето му с ясното съзнание, че това е последният път, когато го вижда. Щом Леш научеше, че са проникнали в къщата, или щеше да я убие на мига, или щеше да я премести някъде другаде и беше твърде вероятно да не оцелее достатъчно дълго, че да я намерят отново.

Вдигна ръка, макар това да не помагаше с нищо, положи я на лицето на Джон и потърка с палец следите от сълзи. Представи си как успява да почувства топлината на кожата му и влагата по лицето му. Би дала всичко, само за да може да го вземе в обятията си и да го притисне към себе си. И още повече, ако можеше да тръгне с него.

— Джон. — извика тя дрезгаво — о, боже. Защо си причиняваш това?

Той се намръщи, но без съмнение причината беше в нещо, казано от Куин. Но тогава неговата собствена длан се озова на мястото, където тя го докосваше.

Само за да избърше сълзите.

Когато се изправи, той взе възглавницата със себе си и премина право през нея.