Единственият оцелял

Кавано си представи тичащите нагоре по стълбите бойци, всеки момент готови да нахлуят в стаята, но не посмя да предаде тревогите си и на Прескот.

— Какво искаш да направя?

— Стани от мен.

Пътеката отново се заклати и Прескот се напрегна.

— Няма нищо по-лесно. — Кавано със сетни усилия се мъчеше да говори спокойно. — Представи си, че правиш лицеви опори.

Прескот не можеше да помръдне.

— Хайде — каза Кавано. — Веднага.

Прескот предпазливо направи усилие да изправи лакти. Сантиметър. Още пет.

Кавано изпълзя изпод масивното му тяло. Мушна пистолета в кобура и се вдигна до клекнало положение, стиснал металните перила на започналата отново да се тресе пътека. Сега, след като прахът се бе слегнал малко, сивата светлина, нахлуваща през счупените прозорци, се оказа достатъчна да помогне зрението му да се адаптира към здрача. Впери поглед към разрушената стая, от която току-що се бяха измъкнали, и видя къде се хващаше пътеката към стената.

Ръждясалите болтове бяха наполовина извадени.

Той се запита колко ли време им трябва на убийците да нахлуят в стаята.

— Прескот, справяш се чудесно. Сега ти остава само да се изправиш.

— Не мога.

Пътеката се разтресе. Кавано едва пазеше равновесие. От дупките в покрива нахлуваше дъжд.

— Тогава пълзи — каза той.

— Какво?

— Пълзи. Хайде!

Той го задърпа и дебелият мръдна няколко сантиметра напред.

— Още. Давай по-бързо!

Кавано отново го дръпна и Прескот пропълзя още малко напред. Порив на вятъра отвън плисна върху им вода.

— Повдига ми се — изпъшка Прескот.

— Ще повръщаш, като се измъкнем оттук. — Кавано се опитваше да отвлече мислите на Прескот към близкото бъдеще.

— Като се измъкнем оттук — промърмори Прескот.

— Точно така. Продължавай да пълзиш. По-бързо. Още малко и ще стигнем до другата врата.

Кавано впери поглед напред и видя, че болтовете от другата страна на пътеката също бяха наполовина измъкнати.

Чу се скърцане на метал.

Някъде отдолу долетя вик:

— Вижте, вижте! Там, на пътеката!

В стаята, където Прескот се бе крил, избумтя експлозия, която издуха вратата, през която бе влязъл Кавано. Убийците нахлуха вътре. Кавано извади пистолета си и стреля три пъти, карайки нападателите да потърсят прикритие. Стреля още три пъти, надявайки се да ги принуди да се крият достатъчно дълго, за да могат двамата с Прескот да стигнат до другата врата. Но докато Прескот се свиваше стреснато от трясъка на изстрелите, пътеката отново се разтърси. Болтовете откъм страната, накъдето вървяха, изхвръкнаха от местата си.

Пътеката се срути надолу.

9.

Ръждясалият метал поддаде. Краят на пътеката остърга стената отсреща и накланяйки се надолу, се превърна в нещо като улей, по който Кавано и Прескот се мъчеха с всички сили да не се плъзнат.

— Хвани се за перилата! — викна Кавано.

Този път Прескот не изчака да му повторят. Дори и в сивата светлина се виждаше колко побелели бяха кокалчетата му от силата, с която стискаше перилата.

Пътеката със скърцане се килна още по-надолу и наклонът стана по-голям.

— Представи си, че перилото е въже! — дойде следващата заповед на Кавано. — Спускай се по него и мести ръцете една след друга.

Изведнъж, с разтърсващ удар, краят на пътеката се стовари в здрача на втория етаж. Силата на удара едва не накара Кавано да се изтърве от перилата.

Двамата с Прескот увиснаха по средата под ъгъл четиридесет и пет градуса спрямо пода.

Кавано се безпокоеше за убийците в стаята над тях. Надяваше се здрачът, който ги обгръщаше, да им попречи да се прицелят точно в тях. Ами оня, който бе извикал отдолу?

— Прескот, забрави за спускането като по въже! Запъни си петите отстрани и се хлъзгай надолу!

Лицето на Прескот бе побеляло.

— Хайде! — викна Кавано. — Гледай мен!

Запънал пети като спирачки, той се захлъзга надолу, помагайки си с ръце на перилата. Шумът от тътрене, който го последва, подсказвайки му, че Прескот се старае с всички сили, го зарадва.

В склада проечаха изстрели. Куршумите идваха от стаята над тях и откъртваха парченца от стената.

На Прескот повече не му трябваше. Той се захлъзга надолу с такава скорост, че обувките му се забиха в раменете на Кавано. Той, от своя страна, също отпусна спирачките, усещайки как дъното на панталоните му всеки момент ще се скъса, но обувките на Прескот продължаваха да го натискат и Кавано се захлъзга надолу с още по-голяма скорост.

Тръшна се на мокрия под долу и се изтърколи встрани миг преди Прескот да се стовари пак върху него. Преди обаче да се погрижи да разбере дали с него всичко е наред, Кавано извади пистолета и приклекна, обхождайки стаята с поглед за човека, който бе извикал.

Една от стените сякаш помръдна. Кавано веднага разбра, че това е бездомник, свил се в мрака. После видя огромните кашони, където бездомниците спяха, както и черните чували за боклук, пълни с бог знае какво. Миризмата на урина и фекалии бе непоносима.

Няколко наркомани пристъпиха напред. Отгоре се разнесе стрелба и изстрелите ги принудиха да се върнат бързо в сенките. Куршумите тропосаха пода.