Единственият оцелял

Ония не могат да ни видят, помисли Кавано. Стрелят напосоки. Ако отвърна на огъня, ще видят припламването от цевта и вече ще знаят къде да се целят.

Водата от покрива продължаваше да се лее около тях. Погледна зад себе си, видя някаква врата и с мъка вдигна Прескот на крака.

Но опитвайки да отвори вратата, Кавано разбра, че е заключена. Изругавайки наум, той потърси друг начин за измъкване оттук, видя стълбището, водещо към приземния етаж, и повлече Прескот към него. Убийците като нищо можеха да го чакат долу на площадката, но се налагаше да рискува.

Откакто се бе запознал с Прескот, бяха минали едва двайсетина минути. Нямаше представа кой е той и защо тези хора искат да го убият. Даже не бе сигурен дали е решил да се заеме със задачата, след като завърши разговора с Прескот и прецени степента на риска. Освен това имаше само думата му, че не е наркотрафикант или пък някакъв друг вид гадина, каквито никога не се бе наемал да закриля. Но това вече нямаше значение. Нападението бе направило избора вместо него. Той и Прескот вече бяха закрилник и закрилян.

Докато сваляше Прескот надолу по стълбите към по-сгъстения мрак, той бързо направи тактическо презареждане. Извади полупразния пълнител, сложи го в джоба си, а в ръкохватката тикна нов.

Вонята стана още по-отблъскваща. Прескот слизаше така забързано, че стъпките му ехтяха из цялото стълбище. Не, каза си Кавано. Ще ни чуят и ще ни застрелят! Дано само шумът от дъжда да заглушава патардията, дето я вдигаме.

Надеждата му обаче не се оправда. Отгоре загърмяха изстрели и около тях се разхвърча отлющена от куршумите мазилка. Дърпайки Прескот към края на стълбището, Кавано замръзна на място, като видя цяла група парцаливци пред себе си. Той вдигна пистолета, без да може да реши кой от тях е истински бездомник и кой — реална заплаха. Повечето от тях вече се бяха снишили, стреснати от гърмежите отгоре и от внезапната поява на двамата непознати сред тях. Като видяха пистолета на Кавано, едва не се хвърлиха на пода.

Но не всички. Някои от тях имаха вид на чакали, които само чакаха жертвата им да се разсее.

Обаче никой от тях не извади пистолет или автомат, макар да имаха много добър шанс срещу един въоръжен човек и клиента, когото той се опитваше да опази.

Над главата си Кавано чу високи и сърдити гласове и веднага след това металната пътека заскърца, сякаш някой се опитваше да слезе по пътя, по който бяха минали двамата с Прескот. Една част от ударната група сигурно вече хвърчеше надолу по стълбището към външната врата. Щеше да нахлуе в склада, да разпръсне опърпаните му обитатели и да продължи да ги търси. През това време останалата част щеше да изтича от другата страна на склада, за да попречи на Кавано и Прескот да избягат оттам, но вероятно още не беше го направила.

Насочил пистолет към парцаливите фигури, Кавано подкани Прескот с жест да го последва към една ръждива врата, подпряна до отвор в стената на склада откъм реката. Но после му дойде наум, че дори и още да не са успели да дойдат да покрият тази част на склада, по горните етажи сигурно имаше добри стрелци на позиция, държащи под прицел непокритата част.

Няма да успеем, помисли си той. През отвора нахлу дъжд и вятър. Сивият ден навън мамеше. Откъм реката изрева сирена на влекач. Толкова близо! Кавано отново си представи как убийците нахлуват в склада, разпръсват опърпаните му обитатели, търсейки…

Разпръсват ли?

— Прескот, връщаме се където бяхме.

— Ама няма ли да се махаме?!

— Ще се махнем, когато аз кажа. — Кавано го издърпа към бездомниците и се обърна към тях: — Имам работа за всички вас.

Те го гледаха като ударени. Някои от тях дори се уплашиха повече от думата работа, отколкото от пистолета в ръката му.

Навън прогърмя гръмотевица.

— Първата ви стъпка по пътя към един независим живот.

Това ги шашна сякаш още повече.

— Работата не изисква специални умения и ако всичко протече по план, утре ще изпратя тук камион, пълен с хранителни продукти и дрехи за всички вас. По-добра сделка от това, здраве му кажи.

Гледаха Кавано така, сякаш говореше на китайски.

— Какво ще кажете? Готови ли сте да започнете работа?

Гледаха го, без да помръднат.

— Супер — каза Кавано. — Ето какво трябва да направите. Виждате ли оня отвор там? Води към друг склад, а след това е реката. Искам от вас да… Прескот!

— Какво?

— Сложи си ръцете на ушите.

Този път нямаше никакви въпроси. Прескот се подчини.

— Искам от вас — продължи Кавано — да мислите за храните и дрехите, които ще получите утре, и… — Той вдигна пистолета си. — …да побегнете в тази посока.

Гледаха го с празен поглед, без да помръднат.

— Бегом!

Тъй като те пак не помръдваха, той стреля над главите им. В сгъстилите се сенки припламването от цевта бе ярко, съпроводено от оглушителен трясък, който накара цялата група да се люшне назад.

— Бегом!

Ушите на Кавано също пострадаха след още два изстрела над главите им, но ужасът накара нещастниците да се раздвижат малко по-бързо, отчаяно мъчейки се да избягат от тоя ненормалник с пистолет в ръката.