Единственият оцелял

Колко? Петнайсет минути? Едва ли. Половин час? Може би. Няма гаранция. И спасителите как щяха да разберат в коя от многото сгради се крият двамата?

Не трябва да спираме, помисли си Кавано. Дясната му ръка стискаше пистолета, а с лявата буташе Прескот да подтичва. Пред тях се появи още една ограда. Обаче този път в нея нямаше дупка. Затова пък имаше здрава метална порта с ключалка. До нея се издигаше табела с надпис:

Продължавайки да трепери, Кавано поведе Прескот натам. Вътре в двора на фирмата се виждаха два мотокара, самосвал, един пикап и очукан, ръждивочервен седан, който изглеждаше най-малко на двайсет години.

Господи, моля те, нека в резервоара да има бензин! Кавано издърпа кукичките и шперцовете от яката си. Прибирайки пистолета в кобура си, той се почувства ужасно уязвим. От инструментите избра два, които ставаха за ключалката, и заработи едновременно с двата — с единия въртеше, а с другия избутваше щифтовете. Десет секунди по-късно вратата бе отворена.

Тъкмо бе затворил вратата и бе повлякъл Прескот през паркинга, когато в началото на улицата, между два склада, се появиха няколко души. Заслушан в забързаните им стъпки и гневни подвиквания, той забута Прескот към ръждивочервения седан и го накара да клекне зад него. Чак сега видя, че цветът му не се дължи толкова на червената боя, колкото на най-обикновена ръжда.

Пробва шофьорската врата и откри, че е отключена. От строителната фирма явно смятаха, че оградата е достатъчна предпазна мярка за кола, прилична на ръждясала купчина ламарина. Гласовете на мъжете се чуваха вече по-ясно. Ако дойдат по-близо до оградата, ако разберат, че портата е отключена…

Полузаслепен от леещия се неспирно дъжд, Кавано отвори вратата. Той се промъкна вътре, седна на дясната седалка, опря крака в кормилната колонка и хванал с две ръце волана, го нави рязко и с всичка сила към себе си. Блокиращото устройство се счупи и воланът вече можеше да се върти свободно. Той дръпна ръкохватката за отваряне на капака и отново излезе навън, за да го вдигне. От кормилната колонка навън в двигателя излизаше дебел сноп жици. Знаейки кои точно кабелчета му трябват, той извади от яката си една безопасна игла, прободе две от тях и щракна иглата, затваряйки веригата. Двигателят изръмжа и запали.

Звукът му накара мъжете да се спуснат насам и гласовете и стъпките им загърмяха съвсем наблизо.

Без вече да се старае да ле вдига шум, Кавано тресна капака на двигателя и набута Прескот в колата.

— Сложи си колана!

Блъсна лоста за скоростите на първа и настъпи газта.

— Свали си стъклото!

11.

Ръждясалата кола изненада Кавано, като се стрелна напред със смайваща готовност. Някой явно се грижи за тоя двигател, мина му бегло през ума.

— Свали си стъклото! — викна отново Кавано и Прескот, вече явно дошъл на себе си, се подчини. — Изхлузи се към пода! — Кавано извади пистолета си.

Предницата се заби в портата, фаровете се пръснаха и дясното крило на портата се завъртя като бясно на пантите си. Насочил пистолета през отвореното дясно стъкло, Кавано стреля по двамата мъже, които бяха най-близо. Те тъкмо бяха тръгнали да проверяват портата. Виждайки как тя се отваря с трясък, те за миг застинаха изненадани и сега се хвърлиха встрани, подгонени от куршумите на Кавано.

Затворът на пистолета остана отворен. Пълнителят бе празен. Завивайки рязко вляво, за да избегне среща с други убийци, Кавано не можеше да освободи ръцете си, за да зареди пистолета с последния пълнител, висящ от колана му. Налагаше се да разчита на колта, който бе взел от Прескот.

Измъкна го от колана си и го сложи между двете седалки. Засега нямаше да може да стреля. Бе твърде зает да управлява колата, която бясно поднасяше ту на една, ту на друга страна по мократа и омазана с машинно масло настилка. Дъждът се изливаше с такава ярост върху предното стъкло, че той едва виждаше тясната улица пред себе си. С лявата си ръка трескаво заопипва около кормилната колонка, завъртя лостчето на чистачките и откри, че работи само едната — тази пред шофьора. И то само на една скорост — най-бързата.

Докато чистачката се мяташе като обезумяла напред-назад, задното стъкло бе пробито от куршум, който излезе през покрива точно над главата на Кавано. Той също се изхлузи надолу, гледайки напред над ръба на таблото, като се стараеше да представлява колкото е възможно по-малка мишена, макар да знаеше, че ако куршумът влезе през багажника, имаше вероятност да мине през него, да пробие задната и предната седалка и пак да го стигне.

Не го бе грижа дали ония стрелят по резервоара, който според бензиномера бе три-четвърти пълен. Вярно, от евентуалните дупки по него можеше да изтече гориво, но щом не стреляха с трасиращи куршуми, опасност от експлозия нямаше. Тези басни, как резервоарите се подпалваха от обикновени куршуми, можеха да се видят само по филмите. Ако изобщо резервоарът играеше някаква роля в такива ситуации, тя бе да спира куршумите да не влязат в купето.