Единственият оцелял

Ханет беше фотографът, чиито снимки на природни и причинени от човека катастрофи бяха закачени по стените на фоайето в „Поуст“.

В бледосините очи на Лайза се четеше тревога.

— Роузи отчаяно имаше нужда да говори с журналист и аз бях единствената, на която можеше да се довери.

— Чарли — каза Джорджин, — ела да чуеш това.

— Чувам, чувам — увери я той. — Тъкмо наливам виното. Момент.

— Роузи ми продиктува имената на още шестима души, които искаше да бъдат на летището — каза Лайза. Все стари приятели. Успях да открия петима и да ги убедя да ме придружат. Тя каза, че ще бъдат свидетели.

Джо недоумяващо попита:

— Свидетели на какво?

— Не знам. Роузи говореше със заобикалки. Беше много развълнувана, но и изплашена. Каза, че ще донесе нещо, което завинаги ще промени всички нас, ще промени света.

— Ще промени света… — повтори Джо. — Днес всеки политик с идиотска програма и всеки актьор с малко мозък в главата си въобразява, че може да промени света.

— Да, но в този случай Роуз е права — каза Джорджин. В очите й се появиха сълзи на вълнение или радост, докато му показваше снимката още веднъж. — Прекрасна е.

Джо се почувства така, сякаш е попаднал в сюрреалистичен свят.

Пламъците в газените лампи изведнъж се извисиха, притегляни от въздушно течение, което той не можеше да почувства.

Гущери от кехлибарена светлина се загърчиха по лицето на Лайза. Когато тя погледна към лампите, очите й бяха жълти като луната, когато е ниско на хоризонта.

Пламъците бързо се смалиха. Тя продължи разказа си:

— Наистина звучеше мелодраматично. Но Роузи не е мошеничка. Знам, че от шест-седем години работи върху нещо значимо, затова й повярвах.

Двукрилата врата изскърца. Чарли Делмън беше излязъл от кухнята.

— Чарли? — Джорджин стана от стола. — Къде изчезна пък сега? Не мога да повярвам, че ще пропусне най-интересното.

Лайза се обърна към Джо:

— Когато говорих с нея по телефона няколко часа преди да се качи на самолета, Роузи ми каза, че я търсят. Не мислеше, че я очакват да се появи в Лос Анджелис. Но все пак държеше и ние да бъдем там, за да я защитим и да не им дадем възможност да й попречат да говори. Щеше да ми съобщи голямата новина още щом слезе от самолета.

— От кого се е страхувала?

Джорджин понечи да последва Чарли, но историята на Лайза я интересуваше повече и тя се върна на масата си. Репортерката отвърна:

— От хората, за които работи.

— „Текнолоджик“! — възкликна Джо.

— Значи си разбрал за корпорацията. Кога успя?

— Опитвах се да разбера коя е тя — каза той, умът му блуждаеше в тресавище от ужасяващи възможности.

— Ти, аз и Роузи сме свързани. Светът е малък, нали?

Отвратен от мисълта, че има хора толкова безскрупулни, че да убият триста двайсет и девет невинни пътници, за да постигнат целта си, Джо отвърна:

— За Бога, нали не смяташ, че самолетът е бил свален само защото Роуз Тъкър е пътувала с него.

Лайза се загледа навън в трептящата синя светлина на басейна. Питаше се какво да отговори.

— Онази нощ бях сигурна, че катастрофата е нарочно предизвикана. Но след това разследването показа, че няма следи от бомба. Не бе установена причината за взрива. Ако има такава, то е комбинация от нищожна повреда и грешка от страна на пилотите.

— Поне на нас така ни обясниха…

— Известно време дискретно проучвах Националния съвет за безопасност на транспорта не само във връзка с тази катастрофа, но и като цяло. Имат безукорна репутация, Джоуй. Не са корумпирани и са далеч от политиката.

Джорджин се намеси:

— Навярно Роуз мисли, че е отговорна за случилото се. Убедена е, че е станала причина за катастрофата.

— Но ако тя косвено е причина за смъртта на дъщеря и — каза Джо, — защо я мислите за прекрасен човек?

Сега тя се усмихна така, както когато го посрещна — и очарова — на входната врата. На него обаче му се стори, е изражението й е така странно и ужасяващо, като усмивката на клоун, когото си срещнал посреднощ на уединено място. Беше обезпокоителна, защото бе неуместна.

— Искаш да знаеш защо, така ли? Защото това е краят на света, който познаваме.

Джо нетърпеливо попита:

— Коя е Роуз Тъкър, какво работи тя в „Текнолоджик“?

— Тя е генетик, при това много добър.

— Специализирала се е в изследването на ДНК.

Джорджин отново вдигна снимката, сякаш Джо изведнъж можеше да открие връзката между снимката на гроба и генното инженерство.

— Какво точно работеше в „Текнолоджик“ — каза Лайза — никога не съм знаела. Щеше да ми го съобщи, когато слезе от самолета. От онова, което вчера е казала на Джорджин и Чарли… добих бегла представа… но още не мога да повярвам.

— Какво представлява „Текнолоджик“ под официалната фасада? — попита той.

Лайза леко се усмихна.

— Доста си проницателен, приятелю. Близо година не работиш като репортер, но надушваш истината. От намеците на Роузи разбрах, че „Текнолоджик“ е нещо странно в капиталистическия свят — компания, която не може да фалира.

— Не може да фалира? — попита Джорджин.

— Защото зад тях стои щедър съдружник, който покрива всички загуби.

— Военните ли? — удиви се Джо.