Единственият оцелял

Младокът пусна поредната си ехидна усмивка и отново застана в ъгъла, а съучастникът му седна срещу нея. Остави пистолета върху смачкания чаршаф и извади нещо от джоба си. Беше автоматичен нож. Той натисна копчето и острието проблесна в полумрака.

Отново я обзе срах. Опита се да си поеме дъх и от носа й излезе свистене, което накара мъжа срещу нея злорадо да се ухили.

От другия джоб на якето си той извади парче холандско сирене и с ножа отстрани червената восъчна хартия, която предпазваше сиренето от плесенясване. После го наряза на тънки парченца и с апетит започна да се храни. Между хапките й съобщи, че знае къде живее и работи синът й Дани. Знаел още, че Дани е женен за момиче на име Ребека от тринайсет месеца и девет дни, че Ребека е бременна и ще роди момиче, което ще нарекат Фелиша.

За да не се случи нищо лошо на Дани и на съпругата му, Барбара трябвало да подкрепи официалната версия за катастрофата на полет 353, която била отхвърлила пред колегите си и която се готвела да опровергае. Трябвало завинаги да забрави какво е чула, когато е прослушвала касетата със записа на гласовете на пилотите.

Ако тя продължи да търси истината за случилото се или се опита да изложи съмненията си пред представители на медиите, Дани и Ребека ще бъдат отвлечени и затворени в звукоизолирано подземие. Ще оковат Дани, ще залепят клепачите му с лейкопласт, та да не може да затвори очите си, и ще го накарат да наблюдава как убиват съпругата му и нероденото му дете. Сетне в продължение на десет дни ще режат един по един пръстите на ръцете му, като вземат мерки да не изпадне в шок или раните му да се инфектират. После ще отрежат и ушите му.

Продължи да изрежда мъченията, на които ще бъде подложен синът й в продължение на цял месец. Всеки ден, докато режат поредното парче от плътта му, ще обещават на Дани да не го измъчват повече и да го освободят, ако майка му се съгласи да им сътрудничи, като си държи езика зад зъбите. Това не било отмъщение към нея, а операция за запазване на важна държавна тайна, засягаща сигурността на страната.

Въпреки ужаса, който я държеше в хватката си, Барбара още беше в състояние да мисли рационално. Знаеше, че дори да обещае да „си държи езика зад зъбите“, завинаги ще загуби сина си. Ще излъжат Дани, че майка му не се е съгласила да сътрудничи и той ще прекара последните дни от живота си, питайки се защо тя го е осъдила на изтезанията. Накрая със сигурност ще загуби разсъдъка си и само яростно ще я проклина и ще моли Всевишния да я прати в ада.

Продължавайки да се наслаждава на всяка хапка, похитителят увери Барбара, че никой — нито полицията, нито всемогъщото ФБР, нито дори цялата армия на САЩ могат да осигурят безопасността на Ребека и на Дани. Заяви, че работи за организация с неизчерпаеми ресурси и връзки, която е в състояние да компрометира и унищожи всяка правителствена институция. Накрая й каза да кимне, ако му вярва.

Тя наистина му вярваше, и то безрезервно. Човекът говореше убедително и сякаш се наслаждаваше на отвратителните си заплахи. Беше изпълнен със самодоволното чувство на превъзходство на мегаломан, който притежава неограничена власт, получава астрономична заплата и знае, че ще получи щедра пенсия.

Попита я дали е съгласна да им сътрудничи. Изпълнена с чувство за вина и измъчвана от угризения, тя отново кимна.

Похитителят се втренчи в поредното резенче сирене, което беше забучил на острието на ножа, и заяви, че заплахите му не са празни приказки и че ще й даде доказателство за това. На излизане от хотела със съучастника му щели да застрелят първия човек, който се изпречи на пътя им, за да й докажат колко сериозни са намеренията им.

Тя се опита да запротестира. Но лейкопластът й пречеше да говори, само от гърлото й се изтръгна стон. Не искаше на съвестта й да тежи смъртта на невинен човек. Готова беше на всичко, за да предотврати безсмисленото кръвопролитие.

Извергът с тъжните очи бавно изяде последното парченце сирене, без да откъсва поглед от нея.

Очите му сякаш изсмукваха енергията й, но Барбара не можеше да извърне поглед от него, сякаш беше хипнотизирана.

Той избърса острието на ножа с хартията, сгъна го и го прибра в джоба си. Изсмука остатъците от храна от зъбите си, облиза устните си, събра разкъсания целофан, стана от леглото и изхвърли боклука в кошчето до бюрото.

По-младият пристъпи към леглото. Усмивката като че ли беше застинала на-лицето му.

Барбара се опита да запротестира, въпреки че устата й беше запушена и от гърлото й се изтръгваха само приглушени звуци. Онзи със сладострастните устни се приближи до нея и с дланта си рязко я удари по врата. Причерня й, пред очите й заиграха звездички и тя политна напред. Усети, че столът се изплъзва изпод нея. Не усети болка, когато се просна на пода и удари главата си.