Единственият оцелял

— Този сектор беше напълно унищожен. Инженерите решиха да направят опит за възстановяване на лентата, сетне с помощта на електронни усилватели отново да прослушат записа. Брус Лейсрот, шеф на отдела за разследване на важни дела, който беше присъствал на прослушването, ми телефонира в Пуебло и ме осведоми за състоянието на записа. Каза, че ще продължат работа по възстановяване на лентата на другата сутрин.

Орелът отново се появи в небето, летейки по права линия. Изглеждаше сребрист на фона на буреносните облаци, които сякаш тегнеха върху крилата му.

— Целият ден беше ужасно потискащ — продължи Барбара. — Извозиха ни от Денвър в камиони с хладилни камери, за да съберем труповете или по-скоро останките от трупове, след което щяхме да се заемем с отломъците от самолета. Преди това се проведе обичайното съвещание, което винаги е напрегнато, защото се преплитат интересите на много организации — на авиокомпанията, на производителите на двигателите, на асоциацията на пилотите и така нататък. Всички желаят разследването да се провежда в посока, която да обслужва интересите им. Това налага следователите да бъдат много дипломатични, много твърди и безпристрастни.

— Да не забравяме и репортерите, които по принцип са нахални като конски мухи — промърмори Джо, макар че и той принадлежеше към тази гилдия.

— Имаш право — бяха навсякъде. Бях капнала от умора, защото предишната нощ бях спала само три часа — от екипа по разследването ме бяха събудили в три сутринта — и нямах възможност да подремна по време на полета до Пуебло. Легнах си в полунощ, а по това време Мин Тран още е работел върху черната кутия… — Тя се втренчи в белия лист хартия, който беше извадила от джоба си, дълго мълча, сетне продължи: — Искам да ти обясня нещо за него. Той е виетнамец и още десетгодишен е избягал с родителите си от комунистическия режим в Сайгон. По пътя корабът се натъкнал на пирати, после ги застигнал тайфун, но все пак успели да се доберат до Съединените щати. От ранна възраст той е осъзнал, че животът е борба и че за да оцелее и да постигне успех, трябва да дава всичко от себе си…

— Имам… или по-скоро имах приятели, които бяха емигрирали от Виетнам — прекъсна я Джо. — Много културни хора, които са неуморни и работят по осемнайсет часа на ден.

— Именно. Мин бе точно такъв човек — изцяло посветен на работата си. Когато колегите му се прибрали вкъщи, той си взел сандвич и кафе от автомата и се заел с лентата. Редактирал звука чрез компютърна програма и се постарал да изчисти страничните шумове. Когато най-сетне чул гласовете на пилотите и онова, което са си говорили, останал поразен и не повярвал на ушите си.

Тя подаде сгънатия лист хартия на Джо. Той го взе, но не го разгърна. Страхуваше се от онова, което ще прочете.

Барбара продължи с треперещ глас:

— В два след полунощ Мин ми телефонира. Бях наредила на телефонистката да не ме свързва с никого, защото имах нужда да се наспя, но той я беше убедил да ми позвъни. Каза, че ще ми пусне записа, а аз включих касетофона, който винаги нося със себе си, и го приближих до слушалката. Нямах търпение да прослушам записа и не исках да чакам, докато ми го изпратят от Вашингтон. След като приключих разговора с Мин, десет-дванайсет пъти прослушах разговорите между пилотите в минутите преди катастрофата. После записах всичко в бележника си, защото понякога нещата, които чуваш, изглеждат различни, когато са написани. Случва се окото да вижда нюанси, които ухото е пропуснало.

Внезапно Джо се досети, че тя възнамерява да му даде бележките, които си е водила през онази нощ. Барбара отново заговори:

— Мин се обади първо на мен. Каза, че възнамерява да се свърже и с Брус Лейсрот, с председателя и с членовете на Съвета по безопасност на авиотранспорта, за да ги запознае със записа. Това не беше стандартната процедура, но и положението беше безпрецедентно. Сигурна съм, че е разговарял поне с един от тях, макар че всички отричат да им се е обаждал. Никога няма да научим истината, тъй като той загина при пожар в лабораторията приблизително два часа, след като ми телефонира в Пуебло.

— Господи!

— Да, загина при пожар. Унищожителен пожар.

Джо панически се огледа, очаквайки да види хора, скрити зад дърветата, които дебнат всяко негово движение. Когато стъпи на откритото пространство, си беше помислил, че никога не е попадал на толкова усамотено място. Сега обаче му се струваше, че стои на оживено кръстовище в Лос Анджелис.

— Позволи ми да отгатна — промълви. — Лентата със записа е била унищожена при пожара.

— Позна.

— А компютърът, през който Мин е редактирал звука… какво е станало с него?

— Превърнал се е в купчина разтопена пластмаса.

— Но не всичко е загубено, нали? Останал е записът, който си направила на твоя касетофон.

Тя поклати глава:

— Оставих касетата в хотелската стая, когато отидох на съвещанието. Информацията, която се съдържаше на лентата, беше толкова взривоопасна, че нямах намерение да я споделям с всеки срещнат. Необходимо ни бе повече време да обмислим кога и как да съобщим новината на представителите на медиите.