Единственият оцелял

— Да разбирам ли, че са хора, които използват политиката, за да се издигнат?

— Не, според мен повечето са почтени хора, които изцяло са посветени на работата си. Повечето имат блестяща репутация. Но подозирам, че един от тях е служил на други интереси.

— Какво е мнението ти за сегашния председател и за заместника му? Спомена, че Мин е бил длъжен да се свърже с тях, ако не успее да телефонира на Лейсрот.

— Не бих казала, че са образец на държавния служител. Председателката Максин Улс е млада и амбициозна адвокатка, която се стреми към политическа кариера. Не бих заложила на нея.

— А заместникът й?

— Казва се Хънтър Паркман и е протеже на видни конгресмени. Произхожда от богата фамилия и не се нуждае от тази работа, но му прави удоволствие да разправя наляво и надясно, че е човек на президента, и да разказва за самолетни катастрофи на гостите на разни празненства. Странна птица, но нищо чудно да е предателят.

Джо продължаваше да се взира в дърветата в далечния край на поляната, но не забеляза никакво движение.

На изток проблесна мълния и раздра като с кинжал притъмнялото небе. Бурята щеше да се разрази всеки момент.

— Дадох ти ксерокопие на записките, които направих през онази нощ. Оригиналът е скрит на сигурно място. Бог знае защо, след като не възнамерявам да го представя като доказателство. Животът на близките ми е по-скъп от истината за катастрофата.

Джо колебливо погледна листовете в ръката си. Разкъсваше се между желанието да разбере истината и страха да я научи. Предчувстваше, че разговорът между двамата пилоти ще му разкрие нови подробности за ужаса, който са изпитали най-близките му същества преди смъртта си.

Колебливо разгърна първата страница и зачете, като посочваше с пръст, за да вижда Барбара докъде е стигнал.

Чува се шум, който подсказва, че вторият пилот Санторели сяда на креслото си, след като е бил в тоалетната. Първите му думи са уловени от микрофона на тавана на пилотската кабина, сетне той слага слушалките, които също са с микрофон.

САНТОРЕЛИ: Като пристигнем в Лос Анджелис, ще се натъпча до пръсване с любимите ми ястия. Знам един арменски ресторант, в който кухнята е страхотна. Харесваш ли екзотичните ястия?

Три секунди тишина.

САНТОРЕЛИ: Рой, какво има? Нещо не е наред ли?

Две секунди тишина.

САНТОРЕЛИ: Какво е това? Рой, защо си изключил автопилота?

БЛЕЙН: Една от тях е доктор Лоис Блом.

САНТОРЕЛИ: Какво?

БЛЕЙН: Един от тях е доктор Кийт Рамлок.

САНТОРЕЛИ: /по гласа му личи, че е разтревожен/ Какво е това на монитора? Какво си въвел в компютъра?

Джо недоумяващо изгледа Барбара и тя поясни:

— На командното табло на боинг 747 има шест монитора, на които се изписват данните за гюлета. До креслото на всекиго от пилотите е монтирано устройство за контролиране и наблюдение. Свързани са помежду си, ето защо когато единият пилот въвежда данни, те се появяват и на монитора на другата система.

— Като се е върнал от тоалетната, Санторели е видял, че Блейн е променил курса. Това редно ли е?

— Промените в курса се извършват при положение, че настъпят неочаквани промени в атмосферните условия или има забрана за кацане на летището, на което трябва да се приземи самолетът.

— Доколкото разбирам, не е имало извънредни обстоятелства, които да изискват промяна на летателния план, нали?

Барбара кимна:

— Така е. Санторели сигурно също си е задал този въпрос. Все пак мисля, че тревогата му е била предизвикана от несвързаното бръщолевене на Блейн, както и от нещо необичайно, което е видял на мониторите.

— Какво ли може да е било?

— Както ти казах, по това време самолетът вече се е бил отклонил със седем градуса от курса.

— Докато е бил в тоалетната, Санторели не е ли усетил промяната?

— Завоят е бил плавен и дори той да се е усъмнил в нещо, си е казал, че сигурно си въобразява.

— Кои са тези Блом и Рамлок?

— Нямам понятие. Чети по-нататък — става още по-странно.

БЛЕЙН: Правят нещо лошо с мен.

САНТОРЕЛИ: Капитане, какво става?

БЛЕЙН: Лоши са…

САНТОРЕЛИ: Чуваш ли какво ти говоря?

БЛЕЙН: Накарай ги да престанат!

Барбара промълви:

— Тук гласът на Блейн се променя, сякаш той не изпитва болка, а по-скоро е изпаднал в стрес.

САНТОРЕЛИ: Капитане… Рой, поемам управлението.

БЛЕЙН: Записваме ли?

САНТОРЕЛИ: Какво?

БЛЕЙН: Накарай ги да престанат да ми причиняват болка!

САНТОРЕЛИ: Всичко ще бъде наред…

Чува се звук като от удар с юмрук. Санторели стене. Нов удар и вторият пилот млъква.

БЛЕЙН: Записваме ли?

Далеч на изток се разнесе гръм, сякаш великани търкаляха метални варели. Джо тревожно погледна притъмнялото небе и промърмори:

— Блейн е ударил втория пилот, така ли?

— Да. Може би е нанесъл удара с юмрук или с тежък предмет, който е скрил под креслото си, докато Санторели е бил в тоалетната.