Единственият оцелял

— Добре съм — промълви едва чуто. — Продължавай. Искам да знам истината.

Тя помълча около половин минута, сякаш се питаше колко Джо ще бъде в състояние да понесе, сетне заговори:

— Когато отиваш на мястото на инцидента, първото впечатление е винаги едно и също… винаги! Усеща се ужасна миризма… никога не можеш да забравиш тази смрад на керосин, на разтопена пластмаса, изгорели изолационни материали и овъглена плът, разтопен каучук и биологични отпадъци от резервоарите на тоалетните.

Джо се насили да гледа към кратера. Внушаваше си, че трябва да си тръгне от тук обладан от нова сила, която да му помогне да търси справедливост, без да го е грижа за шансовете на противниците му и за последствията.

— Обикновено — продължи Барбара — при разрушителните катастрофи остават достатъчно големи отломки от самолета. В зависимост от ъгъла на падането понякога дори носът и пилотската кабина остават незасегнати от удара.

— Какво се е случило с боинга?

— Парчетата бяха така изкривени и сплескани, че от пръв поглед беше невъзможно да си представиш, че са от самолет. Имахме чувството, че липсва голяма част от корпуса. Но отломките бяха разхвърляни по цялата поляна и по хълма. От пръв поглед различих част от двигател и един модул за пътници, състоящ се от три седалки.

— Отдавна работиш в този екип — промълви Джо. — Никога ли не си се сблъсквала с толкова ужасяваща гледка?

— Не, никога. Само две могат да се сравнят с този кошмар — едната е катастрофата в Пенсилвания през 1994 година, за която вече споменах. Не бях главен следовател по този случай, но присъствах на местопроизшествието.

— А труповете? Как изглеждаха?

— Джо…

— Твърдиш, че е невъзможно да има оцелели пътници. Защо си толкова сигурна?

— Няма да ти кажа, защото всъщност не искаш да узнаеш истината.

Той я погледна в очите, а Барбара побърза да извърне поглед и промълви:

— Тези образи присъстват в кошмарите ти и отнасят част от душата ти.

— Кажи ми за труповете — настоя той.

Барбара отметна побелялата си коса и поклати глава, сетне отново пъхна ръце в джобовете на джинсите си. Джо дълбоко си пое въздух и повтори въпроса:

— Как изглеждаха труповете? Разбери, че трябва да науча всяка подробност, която може да ми помогне. Но дори и да не ми бъде полезна, поне ще поддържа гнева ми.

— Нямаше цели…

— Какво?

— Всички бяха разкъсани до неузнаваемост.

— Колко души патолозите са успели да идентифицират… да намерят поне няколко зъба… или нещо друго, което да подскаже самоличността на даден човек?

— Разпознати са били труповете на стотина души — отвърна Барбара. Гласът й беше глух, лишен от всякакви емоции.

— Навярно телата са били разкъсани и обезобразени — прошепна той, въпреки че всяка дума бе наказание за него.

— Много по-лошо. В мига на удара се е освободило невероятно количество енергия, поради което бе невъзможно да се установи, че това са били хора. Рискът от инфектиране на кръвта и заразяване от мъртвата тъкан беше толкова висок, че незабавно напуснахме местопроизшествието и при повторното си посещение вече носехме защитни костюми. Разбира се, всяко парче от останките трябваше да бъде огледано от съответните специалисти, ето защо монтирахме четири обеззаразителя, в които останките се обработваха, преди да ги закарат в хангар на летището в Пуебло.

В стремежа си да докаже, че болката, която изпитва, никога няма да притъпи гнева му, Джо продължи да се самонаказва:

— Все едно, че са били прекарани през месомелачка… Това ли искаш да ми кажеш?

— Престани да се измъчваш. Няма да ти помогне, ако знаеш всички ужасяващи подробности.

На поляната цареше такава тишина, сякаш именно тук се бе взривил целият свят и енергията отдавна беше изчезнала в най-отдалечените краища на вселената, оставяйки само беззвучно безвъздушно пространство.

Няколко едри пчели, омаломощени от августовската жега, която не успяваше да прогони студа, проникнал в костите на Джо, бавно прелитаха от цвят на цвят, като че танцуваха ритуален танц. Той дълго ги гледа, напразно опитвайки се да чуе жуженето им, после отново подхвана разпита:

— Значи според теб причината за катастрофата е повреда в хидравличната система, така ли?

— Май наистина не си чел репортажите във вестниците.

— Нямах сили.

— Възможностите за взривно устройство, поставено на борда на боинга, въздушен вихър, причинен от преминаването на друг самолет, както и различни други фактори, бяха елиминирани сравнително бързо. В продължение на осем месеца двайсет и деветима специалисти изследваха останките, без да успеят да установят вероятната причина. Разбира се, в процеса на работата се появиха най-различни предположения, например за възникнала повреда на рамата на двигателя или неизправност в електронната система на вратите. Накрая обаче всички тези възможности бяха изключени и официално не бе оповестена причината за катастрофата.

— Това обичайната практика ли е?