Единственият оцелял

Точно когато изглеждаше, че са се измъкнали, буботенето на хеликоптера се чу съвсем отчетливо от юг. Като лъч от яркото око на каменна статуя на бог, разгневен от светотатство, прожекторът на хеликоптера пронизваше нощта и претърсваше плажа. Лъчът се движеше във формата на дъга от пясъчните стръмнини към прибоя и обратно, като неумолимо приближаваше към тях.

Тъй като пясъкът близо до основата на скалите беше мек, стъпките им оставиха безформени следи по него. Техните преследвачи по въздух обаче нямаше да могат да ги преследват по отпечатъците от стъпките им, защото пясъкът не беше почистван с гребла от отпадъците, а осеян от следите на много други хора, дошли преди тях. Ако бяха вървели близо до прибоя, там, където приливът беше изгладил пясъка, техният път щеше да бъде ясно очертан, сякаш от сигнални ракети.

Минаха покрай стълби, които водеха до големите къщи на скалите — някои бяха каменни, заковани със стоманени винтове към скалата, други бяха дървени, стегнати с болтове към пилони и вертикални бетонни греди. Джо се обърна и видя хеликоптера да кръжи до една стълба, а прожекторът да осветява стъпалата и парапетите.

Той прецени, че един отряд преследвачи вече може да се е насочил към плажа, за да извърши методично претърсване на юг. Ако продължат да вървят по брега, щяха да попаднат в капан между хеликоптера на север и преследвачите на юг.

Очевидно същата мисъл бе минала и през главата на Марк, защото изведнъж той ги поведе към необикновени стълби от кедрово дърво, напомнящи на старомодно съоръжение за изстрелване на космически кораби.

Докато се изкачваха, разстоянието между тях и хеликоптера не се увеличаваше, а намаляваше. Две, четири, шест, осем стъпала по стръмните стълби ги доведоха до място, на което бяха на открито и много уязвими. Хеликоптерът летеше на не повече от десет-дванайсет метра над тях. Съседната къща нямаше стълба към брега, което правеше мястото още по-опасно. Ако пилотът или вторият пилот погледнеха надясно и към върха на скалата вместо към пясъка под тях, Джо и останалите щяха да бъдат разкрити.

Горната площадка беше оградена от висока два метра желязна ограда с порта и с остри шипове, завити под ъгъл, за да се предотврати проникването на нежелани посетители откъм плажа.

Хеликоптерът сега се намираше на малко повече от деветдесет метра на юг и летеше към тях. Фучащият мотор и тракащите перки вдигаха такъв шум, че Джо и спътниците му не можеха да се чуят, освен, ако не викат.

Нямаше начин да се прехвърлят през оградата за минута-две, които може би им оставаха, преди да бъдат открити. Джошуа стреля в ключалката и с ритник отвори портата.

Невъзможно бе мъжете в хеликоптера да са чули изстрела, а обитателите на къщата навярно бяха помислили звука за шум, причинен от хеликоптера. Наистина прозорците бяха тъмни и всичко беше така тихо, сякаш в къщата нямаше никой.

Влязоха в голямо имение с ниски живи плетове от чемшир, градини с рози, които сега бяха пресъхнали, алеи, покрити със старинни френски плочки, които се осветяваха от бронзови фенери с формата на лалета, и тераси с балюстради от варовик, които се простираха пред голяма къща в средиземноморски стил. Около нея растяха палми и фикуси.

Поради умело поставените лампи в романтичната градина се преплитаха сложни дантели от сенки, мека светлина и пълен мрак, сред който бегълците не можеха да бъдат видяни от пилотите дори ако хеликоптерът се приближеше до скалата, върху която беше разположено имението.

Докато следваше Роуз и Марк към по-ниската тераса, Джо се надяваше, че в градината не са инсталирани детектори, чувствителни към всякакво движение за защита от неканени гости. Ако тяхното присъствие задействаше мощни прожектори, инсталирани високо по дърветата или върху стените, внезапният блясък щеше да привлече вниманието на пилотите.

Знаеше колко трудно е дори за сам беглец да избяга от яркото око на полицейски хеликоптер с добър и решителен пилот, особено на сравнително открити местности като тази, които не предлагаха много места за укритие както градските лабиринти. А след като веднъж ги забележеха, щеше да бъде много лесно да бъдат следени.

По-рано крайбрежният бриз беше дошъл откъм океана с грациозността на чайките, а сега беше по-силен и духаше към водата. Беше от онези горещи ветрове, които се наричаха Санта Ана. Възникваха в планините на изток отвъд пустинята Мохаве и действаха изнервящо. Сякаш тихият шепот дойде от дъбовете, големите листа на палмите свистяха, тракаха и скърцаха като че дърветата се предупреждаваха взаимно за ураганния вятър, който можеше да задуха.

Страхът на Джо от външни детектори изглеждаше неоправдан, докато те бързо се изкачиха до още една тераса. Градината оставаше осеяна със спасителни сенки.

Отвъд скалата хеликоптерът се намираше успоредно на тях и бавно летеше на север. Вниманието на пилота оставаше насочено към брега.

Марк ги поведе покрай огромен плувен басейн. Върху черната повърхност блещукаха сребристи орнаменти, сякаш пасажи от странни риби с блестящи люспи плуваха под водата.